2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 06.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2294 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма] в несъстоятелност, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. П. срещу определение № 200 от 25.03.2013г. по ч. т. дело № 144/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 48 от 29.01.2013г. по т. дело № 35/2013г. на Шуменски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено и на основание чл. 118 във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК делото е изпратено по подсъдност на Шуменски районен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на процесуалния закон. Като основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът М. Х. И. като [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което служебно на основание чл. 118, ал. 1 ГПК е прекратено производството по делото, образувано по осъдителен иск на ищеца [фирма] в несъстоятелност, [населено място] срещу М. Х. И. като [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 4 780,15 лв. – възстановяване на неправилно получени от него средства за ползване на определена сграда, както и на сумата 959,21 лв. – лихва за забава от датите на неправомерно получените средства до предявяване на иска, и законната лихва до окончателното плащане на главницата. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за обективно съединени искове с цена на всеки от тях под 5 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 15.04.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност, [населено място] срещу определение № 200 от 25.03.2013г. по ч. т. дело № 144/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.