1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6184 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Х., срещу решение от 19.06.2014г., постановено по в.гр.д.№1566/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 11.03.2014г. по гр.д.№17033/2013г. на Районен съд – Пловдив, за уважаване на предявените от М. Г. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. Г. А., чрез процесуален представител адв.А., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от М. Г. А. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед №РД19-01-343/11.10.2013г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”служител, гише в пощенска станция-/началник ПС ІV-Vкатегория/ПС-П.”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „дали работодателят е наложил съответстващо на тежестта на нарушението наказание при положение, че макар констатираните нарушения да са причинили незначителна по своята стойност щети на дружеството и на неговите клиенти, се касае за системни нарушения, представляващи злоупотреба с доверието на работодателя”. Така поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд, който за да приеме, че не е налице съответствие на тежестта на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание с тежестта на нарушението, не е отдал определящо значение на размера на материалната вреда, а го е обсъдил в съвкупност с останалите обстоятелства от значение за определяне на дисциплинарното наказание – че ищцата не е била наказвана, че не са установени извършени от нея нарушения, справяла се е с възложената й работа, като дари на същата дата е оформила и международни и препоръчани пратки, при които не са допуснати нередовности, предвид дългогодишната й работа в ответното дружество, че допуснатите нарушения – неправилно отразяване на две пратки и неосъществяване на контрол по отразяване на още четири пратки, обработени от друг служител на ПС на същата дата, неотличаващи се с висока стойност, за които нарушения не се установява да са извършени умишлено и да са настъпили значителни имуществени щети за работодателя-ответник, както и допускането на пропуски да е обичайна и системна работа в пощенската станция. В приложените решения на ВКС също е прието, че размерът на материалната вреда не е от решаващо значение за тежестта на нарушението и съответността на наказанието.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2014г., постановено по в.гр.д.№1566/2014г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: