Решение №741 от по гр. дело №985/985 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 741
 
 
София, 11. 08. 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав:
 
                          
                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                                 ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                    ЗОЯ АТАНАСОВА
                                                    
                                                  
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 985/2009 година.
 
 
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Т. А. и О. П. против въззивно решение № 396 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 1838/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено решение № 11 от 10.03.2008 год.постановено по гр.д. № 1778/06 год. по описа на Пловдивски районен съд и е уважен предявения установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.53 ал.2 ЗКИР,като е признато по отношение на касаторите,че ищците В. М. В. и И. М. В. като собственици общо на 9/15ид.ч. от имот № 2*,а П. И. Т. на 6/15 ид.ч. от този имот са собственици при тези квоти и на площ от 115 кв.м.,заснета като част от имот № 2*,собственост на М. А. и ограничена в буквите А-Б. В-Г-Л- Е – А.
В касационните жалба се релевират доводи за неправилност,поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК на касатора А. се сочат снования по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване без да се поставя конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,по които съдът да се е произнесъл в несъответствие с практиката на ВКС. Всъщност се навеждат доводи за неправилност на решението, които са изложени и в касационната жалба и се отнасят до липсата на доказателства за възникване на собственост по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.благоустройствени закони,тъй като липсват данни, получената сума като обезщетение да е внесена в полза на О. П.. Счита,че съдът се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос –неправилна преценка за характера на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК на касатора О. П. счита,че в отклонение от трайната практика съдът се е произнесъл по материалноправните предпоставки за настъпване на реституцията и доколко тази реституция обхваща и имота който се претендира от ищците. Позовал се е и на процесуално правен въпрос касаещ преценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК и по двата въпроса – материалноправните предпоставки за настъпване на реституцията и доколко тази реституция обхваща и имота който се претендира от ищците и процесуалноправния въпрос за обсъждане на доказателствата.
За да уважи иска въззивният съд е приел следното:Закупеният от Н. М. през 1906 год.имот- къща с площ от 500 кв.м.,а след измерването от 482,15 кв.м.е представлявал имот № 1 от кв.149 по дворищната и улична регулация от 1902 и 1896 год. За тази част от гр. П. е приет последващ регулационен и кадастрален план през 1954 год.,като се запазва номера на имота на наследодателя на ищците Н,както и се запазва също така номера на съседния от източната страна имот на М. М. на Т. Й. , отразен като № 2. Според скиците от двата плана на в.л. Кумчева спорния терен заявен от ищците е попадал изцяло в имот № 1. По ЗОЕГПНС от имот № 1 е извършено отчуждаване на част ,която се равнява на 2/5 ид.ч.от него. В последствие с договор за покупко-продажба на основание ПМС № 60/14.05.1975 год.се продават още 1/8 ид.ч.от цялото застроено място на СДТ”П”-Пловдив. От заповеди № 34/80 год. и № 52/80 год. на Председателя на ОНС –Пловдив, издадени по реда на чл.95 вр.чл.98 ЗТСУ/отм./са отчуждени 73 кв.м. от имот № 1 за разширение на стола на ОНС Пловдив. Съгласно нормите на ЗВСВОНИ в полза ни ищцити екс леге е настъпило възстановяване на 2/5 ид.ч. Със заповед № ОА-1499/04.09.1992 год.този имот е деактуван. За частта от имота, продадена по ПМС № 60/75 год. или за 1/8 ид.ч.правото на собственост е възстановен по чл.1 от ЗВСВНМРСА,поради възстановяване на сумата. Последните 73 кв.м. са възстановени в полза на ищците В с решение № 9* от 19.11.2004 год. по адм.д. № 3997/04 на ВАС и по този начин е настъпил реституционния ефект за имот № 1. Спора е за терен находящ се между имот № 1 и имот № 2*ъс следващия кадастрален и регулационен план, приет през 1973 год. бившия имот № 1 е означен с номер 2089,а бившия имот № 2 е означен с номер 2088. Според този план имотната граница между двата имота не съвпада с границата по предишните планове. По регулационния план по-голямата част от имот № 2* попада в парцел **** –ОНС,а останалата част с площ от 115 кв.м.попада в съседния парцел **** ОбНС,който е процедиран за имот № 2* Тази спорна част по заключението на в.л.се е намирала в терен предвиден за разширение на стола на ОНС. Експерта обаче сочи,че в плана от 1982 год.няма предвиждане за разширяване на стола и самия парцел **** ОбНС не е променил формата и местоположението си от 1980год. -до 08.08.2002 год. Няма данни разширението на стола да е осъществено и това е основанието с решение по ах.д. № 3997/04 на ВАС да бъде отменен отказа на кмета и да бъде възстановен имота. При тези данни съдът е счел,че кадастралната грешка е възникнала по плана от 1973 год.
Налице са предпоставките за допускане на решението до касационно разглеждане ,но при условията на чл.280 т.3 ГПК,тъй като ще е от значение за развитието на правото да се определи съотношението между правата на собственост установявани по чл.53 ал.2 ЗКИР и реституцията извършена по ЗВСВОНИ, ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. и ЗВСВНМРСА .
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 396 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 1838/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Указва на М. Т. А. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 51,60 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top