2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 07.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3181 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от Д. Г. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. П., против определение № 390 от 5 септември 2018 г., постановено по настоящото частно гражданско дело, с което се спря изпълнението на решение № 91 от 31 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 210/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. В частната жалба се излагат доводи за неправилността на обжалваното определение, тъй като било налице двукратно произнасяне по едно и също искане, като първото от тях било необжалваемо.
Частната жалба е недопустима.
Искане за спиране на изпълнението на въззивното решение по спора е оставено без уважение с определение № 340 от 19 юли 2018 г. по ч.гр.д. № 2806/2018 г. по описа на ІV г.о., ВКС. По следваща молба на И. И. И. е постановено обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС. С определение № 829 от 29 октомври 2018 г., постановено по гр.д. № 3857/2018 г. по описа на ІV г.о., ВКС, не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.
С тълкувателно решение № 2/2012 г. по описа на ОСТГК, ВКС разрешава въпроса подлежат ли на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК определенията по чл. 282 ГПК, с които ВКС се произнася по искане на жалбоподателя за спиране изпълнението на въззивното решение. Даденият отрицателен отговор е обоснован с изискванията на чл. 274, ал. 1 ГПК за допустимост на обжалването на съдебни определения, като е посочено, че процесуалният закон не урежда изрично възможност за страните да подават частни жалби срещу определенията на ВКС по чл. 282 ГПК, нито тази категория определения преграждат развитието на делото. ВКС заключава, че е недопустимо обжалването на самото определение за спиране на изпълнението, тъй като то не прегражда пътя за защита на спорното материално право в исковия процес.
Отделно от посоченото, с постановяването на определението на ВКС по касационната жалба на И. въззивното решение е влязло в сила. При това положение защитата, търсена от ответника по иска, срещу провеждането на предвиденото в чл. 404, т. 1 ГПК предварително принудително изпълнение на обжалваното осъдително въззивно решение, е ненужна. Затова жалбоподателят няма интерес от обжалване на определението на ВКС, постановено в процедурата по чл. 282 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о,
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА частна жалба № 9004/18.10.2018 г. на регистратурата на ВКС от Д. Г. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. П., с която се обжалва определение № 390 от 5 септември 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 3181/2018 г., ІV г.о., ВКС.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: