2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 403
София,18.07. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 159/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от Х. А. С., Ц. В. Д. и Е. В. С. чрез адвокат М. Неврокопски срещу определението от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12873/2011 г. на Софийския градски съд, с което е върната въззивната жалба срещу решение от 25.05.2011 г. по гр. д. № 66/2009 г. на Софийския районен съд. Жалбоподателите искат обжалваният акт да бъде отменен, тъй като дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена в указания срок, но поради внезапно остро вирусно заболяване на вносителя-жалбоподателя Хр. С., вносният документ е представен по-късно.
Ответниците по частната жалба Е. И. З. и И. И. К. я считат за неоснователна, В. И. Г. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
В. съд приел, че в указания едноседмичен срок, който е изтекъл на 09.11.2011 г. – сряда, работен ден, и до момента на постановяване на определението по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, въззивниците не са внесли дължимата по производството държавна такса в размер на 25 лева и това е основание за връщане на въззивната жалба.
След постановяване на това определение, с молба от 18.11.2011 г. въззивникът Х. С. представил платежно нареждане /вносна бележка, от което е видно, че на 08.11.2011 г. е внесъл по сметка на Софийския градски съд определената държавна такса в размер на 25 лева.
Обжалваното определение е неправилно.
В случаи като разглеждания, когато изпълнението на указанието по редовността на жалбата е във връзка с дължимата по производството държавна такса, преобладаващата съдебна практика приема, че жалбата се счита редовна, ако в срока не само е внесена указаната от съда такса, но и е представен документ за внасянето й – аргумент от чл. 261, т. 4 ГПК. Хипотезата, пред която страните са изправени, обаче, разкрива тази особеност, че делото е за делба на недвижими имоти, а страни в него трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, предмет на делбата, тъй като другарството в този случай е задължително. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН делбата е нищожна, и то спрямо всички съсобственици, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността. Затова, ако правото на жалба срещу решението в първата фаза на делбата бъде валидно упражнено, макар и само от един от другарите, създава се висящност спрямо всички съделители и те следва да бъдат призовани във въззивното производство.
В случая въззивната жалба е подадена от трима от съделителите, които първоначално са внесли държавна такса, така че указанието на въззивния съд е за довнасяне на определен размер. В дадения от съда срок той е внесен, поради което и предвид същността на съдебното производство за делба, по-късното представяне на документа, удостоверяващ изпълнението на указанието, няма за правна последица връщането на жалбата, изхождаща от повече от един съделител.
Като неправилно обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на Софийския градски съд за продължаване на съдопроидзводствените действия по въззивната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12873/2011 г. на Софийския градски съд, с което е върната въззивната жалба срещу решение от 25.05.2011 г. по гр. д. № 66/2009 г. на Софийския районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: