Определение №403 от по гр. дело №4456/4456 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                              О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е
 
                                          № 403
 
                            София, 13.05.2009 г.
 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в закрито заседание  в състав
  
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело 4456/2008 година  и за да се произнесе взе предвид следното:
          Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № І* от 12.02.2008 г. по гр.д. № 903/2007 г. на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че ищците С. Н. А. и А. Н. А. са собственици на по 1/6 ид. ч. от недвижим имот- апартамент в гр. Б., ж.к.”С”, бл.16, вх.3, ет.1. Решението е постановено по отношение на ответниците Ю и Р. и Р. Д. , които са закупили същите идеални части от имота от майката на ищците Т, без тя да е била собственик.
Касационна жалба срещу решението са подали ответниците Р, които са последните приобретатели на имота. Те поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на жалбата се позовават на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като считат, че по съществения въпрос за разпореждането със съсобствен имот от един от съсобствениците и относно порока на тази сделка има противоречива съдебна практика. Като съществен въпрос поставят и този за приложението на чл.76 ЗН, като поддържат, че решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС.
Ищците оспорват жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са деца, а първата ответница- преживяла съпруга на общия наследодател, с когото са притежавали спорния апартамент в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на съпруга си Т. А. се е разпоредила с целия имот, като го прехвърлила на Ю. М. , а той от своя страна на Р. и Р. Д. . С влязло в сила решение по чл.76 ЗН е признато за установено, че разпореждането, извършено от страна на майка им е относително недействително спрямо двамата ищци.
По отношение на приобретателите на имота е предявен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК за признаване правата на ищците в размер на по 1/6 ид.ч., придобити по наследство от техния баща. Искът е уважен по съображения, че майка им е прехвърлила части от имота, които не притежава и за тях сделката не е породила вещно- правен ефект, като ищците са останали собственици на притежаваните от тях идеални части от имота.
С оглед на това, че решението по чл.76 ЗН е влязло в сила съществени по делото са само въпросите, свързани с положителния установителен иск за собственост, а доводите относно разрешаването на спора по чл.76 ЗН са неотносими към настоящото производство.
От данните по делото и изложението към жалбата не може да се направи извод, че са налице основания за допускането й до разглеждане в обжалваната част на решението по чл.97, ал.1 ГПК.
Не е налице хипотезата на въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата- чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като касаторите сочат решенията, постановени по същото дело от предходни съдебни инстанции, което не е смисълът на закона.
Становището на касаторите е, че предявеният иск е бил за разкриване недействителност на сделката по отношение частите на ищците и тъй като продажбата на чужда вещ не води до недействителност, искът е следвало да се отхвърли. Възивният съд е дал точната квалификация и се е произнесъл по действително предявения иск по чл.97, ал.1 ГПК, като се е съобразил с изложените фактически обстоятелства в исковата молба и формулирания петитум. Решението е постановено в съответствие с постоянната практика на Върховния съд, че определянето на правната квалификация е дейност на съда по приложението на закона, поради което не е налице основание за касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Д. Д. и Р. Х. Д. от гр. Б. против решение № І* от 12.02.2008 г., постановено по гр.д. № 903/2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар