3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
[населено място], 03.11. 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 3883 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от управителя Ц. Д., чрез процесуалния представител адв. М. П., срещу определение от 27.07.2017г., постановено по гр.д. № 3089/2017г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на въззивното решение в частта му за разноските.
Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. По основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното определение СГС е приел, че молбата на страната за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да се остави без уважение, поради липса на доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, в който да е договорен размер на адвокатското възнаграждение. Посочено е, че писмената форма на договора не е форма за действителност, но е такава за доказване, тъй като чрез нея се установяват страните по договора, предметът му, размера на възнаграждението и начина на плащане. Липсата на писмен договор за правна защита и съдействие е пречка да се установи какви са договорените между адвоката и клиента размер на адвокатското възнаграждение и начин на плащане. Уговорките между страните по договора за правна защита и съдействие може да са писмено обективирани и в повече от един документ, изходящ от тях, но едностранно издадената от адвоката фактура не удовлетворява тези условия. В тази връзка, съдът не е ценил като доказателства за размера на договореното и платено възнаграждение за процесуално представителство – фактура №5208/27.03.2017 г. за сумата 540 лв. с вписано основание за издаването й „процесуално представителство по възз.гр.д. 3089/2017 г. при СГС” и преводно нареждане от същата дата /27.03.2017 г./, с което [фирма] е извършило по банков път плащане на сумата по фактурата.
Определението е неправилно и подлежи на отмяна.
Видно от представеното пред първата инстанция пълномощно, дружеството е упълномощило адв. М.И., адв.М.П. и адв.В.Г. да осъществят правна защита и процесуално представителство по делото до приключването му пред всички съдебни инстанции. Поради това, изводът на СГС, че липсват данни за сключен договор между страните е неверен, а извън това следва да се посочи, че съгласно изричната норма на чл.33 ГПК процесуалното представителство на адвокат пред съд може да възникне и по силата на устно упълномощаване, направено от страната в съдебно заседание, което се записва в съдебния протокол. Цитираното от въззивния съд решение №127/27.04.2016 г. по гр.д. №5964/2015 г., ІV г.о. на ВКС, касае вътрешните облигационни отношения между страните по такъв договор и начина на доказване при спор между тях какви са били действително постигнатите уговорки относно предмета на договора, размера на възнаграждението и начина му на заплащане. Това решение е неотносимо към отговорността за разноски по чл.78 ГПК и правото на страната, която е спечелила делото да иска от насрещната страна по спора да й възстанови направените в процеса разходи, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение, ако страната е била представлявана от адвокат и е представила доказателства, че е заплатила адвокатско възнаграждение. В случая, такива доказателства са налице – пред въззивната инстанция [фирма] е представлявано от адв. М.П. по силата на учредената й представителна власт с пълномощното, представено с отговора на исковата молба пред РС; уговорката за размера на адвокатското възнаграждение и начина му на плащане се установява от издадената фактура от 27.03.2017г., в която изрично е вписано основанието за издаването й – процесуално представителство по въззивното дело и сумата на дължимото възнаграждение; и от платежното нареждане от същата дата, с което е извършено плащане по издадената фактура. Предвид всичко това, необоснован и незаконосъобразен е изводът на съда, че на страната разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването на такъв разход. Позоваването от СГС на приетото по т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е некоректно. Смисълът на разясненията в мотивите е, че в случаите, при които страните са постигнали съгласие плащането на адвокатското възнаграждение да стане по банков път /която уговорка може и да е устна, или да се извлича от предприетите конкретни действия във връзка с разплащането между тях/, по делото следва да бъдат представени съответните платежни документи, удостоверяващи плащането, за да се ангажира отговорността за разноски на насрещната страна.
Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като на [фирма] се присъдят разноските за заплатено за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на сумата 540 лева.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ въззивно определение от 27.07.2017г. по възз.гр.д. № 3089/2017г. на Софийския градски съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на въззивното решение в частта му за разноските.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА въззивно решение от 29.05.2017 г., постановено по възз.гр.д.№ 3089/2017 г. по описа на СГС, като на осн.чл.78 ал.3 ГПК осъжда В. Ц. Б. от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „В”, ет.3, ап.53, да заплати на [фирма] – [населено място] направените за въззивното производство разноски в размер на сумата 540 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.