3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
[населено място] ,05,10,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1840 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 139 / 13.06.2016 год. по т.д. № 395 / 2016 год. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, с което и на основание чл.280 ал.2 ГПК,с оглед цената на исковете с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД – предмет на касационно обжалване, същото е счетено недопустимо и производството прекратено. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, мотивирано с определяне на цената на исковете съгласно чл. 69 ал.1 т.4 пр. второ вр. с т.2 ГПК – съобразно данъчната оценка на всеки от трите недвижими имота , удостоверена към датата на подаване на исковата молба, но и съобразно предмета на разпореждане с всеки от имотите – до размера на прехвърлените с разпореждането идеални части от всеки от тях. Жалбоподателят счита, че съобразима при определяне на цената на исковете е данъчната оценка на имотите в цялост, а не припадащата се на идеалните части от същите – предмет на атакуваното разпореждане, съответно – сборът от данъчните оценки на трите имота, прехвърлени с разпоредителни сделки, обективирани в един и същ нотариален акт. Кумулативно страната счита, че съдът неправилно е съобразил данъчни оценки към датата на подаване на исковата молба, не и актуалните такива, за установяване които е поискал снабдяване със съдебно удостоверение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ произнасянето на касационна инстанция по същество, съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна.
Налице е задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 327 / 2910.2012 год. по гр.д.№ 342 / 2012 год. на ІІІ г.о. ВКС, споделяна в незадължителна такава и от други съдебни състави / така опр. 32 по гр.д.№ 931 / 2012 год. на ІІІ г.о. , опр. № 70 по гр.д.№ 221/ 2012 год. на ІV г.о. ВКС и др. / , според която при иск касаещ право на собственост върху идеални части от процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на претендираните от ищеца идеални части от имота.Препращането на чл.69 ал.1 т.4 към т.2 ГПК предпоставя аналогично разрешение и в настоящия случай, макар да не касае установителен иск за собственост, а конститутивен такъв – за разваляне на договор с предмет прехвърляне на вещни права. Настоящият състав споделя това разрешение, изцяло съобразено с определението за „цена на иска „ , дадено в чл.68 ГПК – паричната оценка на „ предмета на делото”, с който единствено е обусловен правния интерес на страната, предявяваща иска и до който единствено е обвързан с произнасянето си съда, съобразно принципа на диспозитивното начало . Предмет на делото в случая не е разпореждането с недвижимите имоти в цялост, а само разпореждането с идеални части от същите. Произнеслият се състав на второ търговско отделение е съобразил общия сбор от припадащата се на разпоредените идеални части данъчна оценка на трите недвижими имота / съобразно целта на договора – за общото им застрояване от приобретателя / , поради което и този довод на жалбоподателя е изначално неоснователен.
Несъстоятелно е и второто съображение на жалбоподателя – за съобразяване с актуалната данъчна оценка на имотите – предмет на атакуваната разпоредителна сделка, към датата на депозиране на касационната жалба. В ТР № 8 от 31.10.2012 год. по тълк.дело № 8 / 2012 год. на ОСГК на ВКС, в отговор на правен въпрос по приложението на чл.282 ал.2 т.2 ГПК, относим към който е и тук поставения ,е прието, че посочената и определена при предявяване на иска цена на същия остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени в паричната стойност на спорното право , поради изменение в цените, са без значение за цената на иска . Само в случай на увеличение на иска / изменение на спорния предмет /, ще е налице основание за изменение цената на иска. При предявяване на искове за собственост или други вещни права, при които цената на иска се определя от данъчната оценка на имота / аналогично и в хипотезата на чл. 69 ал.1 т.4 вр. с т.2 ГПК /, релевантен момент за определяне на последната е момента на предявяване на иска и последващи промени в данъчната оценка са несъобразими.Разрешението е изводимо от общото правило за стабилизиране на подсъдността / чл.120 ГПК / .
Следователно, атакуваното определение на второ търговско отделение на ВКС, като правилно и законосъобразно ,следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139 / 13.06.2016 год. по т.д. № 395 / 2016 год. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :