1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр.София, 16.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3277/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на С. И. Т. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 219 от 03.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 1623/ 2016 г., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение на Кюстендилски окръжен съд от 24.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 90/ 2016 г., потвърждаващо определение от 28.12.2015 г. по гр.д.№ 1475/ 2015 г. на Дупнишки районен съд за прекратяване на производството по предявения от С. Т. против Т. п. на Н. о. и. – К. иск за установяване на трудов стаж за период 19.07.1994 г. – 22.12.1996 г.
Жалбоподателят претендира отмяна на определението на друг състав на Върховен касационен съд, без да излага каквито и да е доводи за неговата неправилност.
Ответната страна – Т. п. на Н. о. и. – К. – не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на С. И. Т. срещу Т. п. на Н. о. и. – К. с твърдения, че по заявление на ищеца за отпускане на пенсия ответникът отказал да признае положения от него трудов стаж за периода 19.07.1994 г. – 22.12.1996 г. като „шофьор” в ДФ [фирма]. Отправеното до съда искане е да бъде признато за установено по отношение на Т. п. на Н. о. и. – К., че ищецът има трудов стаж за този период като шофьор на тежкотоварен автомобил. По исковата молба е образувано гр.д.№ 1475/ 2015 г. на Дупнишки районен съд, който с определение от 28.12.2015 г. е прекратил производството, преценявайки иска за недопустим. По частна жалба на С. Т. срещу това определение е образувано гр.д.№ 90/ 2016 г. на Кюстендилски окръжен съд, който с определение от 24.02.2016 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Частната жалба на С. Т. срещу въззивното определение е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд по съображения, че актът на въззивния съд не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280 ал.2 т.3 ГПК.
Определението е законосъобразно.
Съгласно чл.357 ал.1 КТ, споровете за установяване на трудов стаж са трудови спорове. Разпоредбата на чл.280 ал.2 т.3 ГПК изключва въззивните решения по такива спорове от обхвата на касационния контрол, освен, ако не са разгледани искове за защита срещу незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди него длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Всички други въззивни решения по искове, с които пред съда е заявен трудов спор, включително спор за установяване на трудов стаж, не подлежат на касационно обжалване. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване преграждащи определения, постановени по дела, по които решенията са изключени от касационен контрол. По същите съображения е постановено обжалваното определение за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане, а жалбоподателят не е изложил никакви доводи защо според него те се явяват неправилни. Настоящият състав не намира основания за отмяна на обжалвания акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 219 от 03.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 1623/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: