О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София 20.04.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 15 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 354 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Р. П. К. и Й. П. Й. срещу решение от 20.11.2009 г. по гр.дело № 882/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 11.11.2008 г. по гр.дело № 7323/2007 г. на Софийски районен съд. С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу С. о. , район „В” искове за признаване за установено правото на собственост по отношение на имот с площ от 444 кв.м., включен в УПИ VIII-833, 835, 836, 837 в кв. 44 по плана на гр. С., м.”М”. Мотивирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и необосновано.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК решен в противоречие с практиката на ВКС правен въпрос относно правните последици на актовете за държавна, респективно актовете за общинска собственост и по-точно, че същите нямат правопораждащо, а само констативно/установително/ действие – т.е. че не създават право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверяват принадлежността му до доказване на противното. Цитирани са решение № 50/03.03.2009 г. по гр.дело № 4471/2007 г. на III г.о.на ВКС, решение № 370/27.04.2009 г. по гр.дело № 1644/2008 г. на III г.о.на ВКС, решение от 19.02.2002 г. по гр.дело № 6029/2001 г. на СРС, решение от 12.04.2007 г. по гр.дело № 4463/2006 г. на Софийски районен съд.
Ответника по жалбата Община С., район „В” не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли предявените установителни искове с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците П съпругата му С. А. упражнявали фактическа власт върху спорния имот – пл. № 835 от кв.12 по плана на НПЗ „М”с площ от 400 кв.м., а понстоящем с площ от 444 кв.м., включен в УПИ VIII-833,835,836,837 в кв.44 по плана на гр. С., м.”М” с начален момент от 17.11.1950 г., когато бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота. В полза на наледодателя е било признато право на строеж върху 1/3 ид.част от държавно дворно място и правото на собственост върху изградената в същото жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м. с протоколно решение № 17/1959 г. на СГНС на основание чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места/отм./. За признатото право на строеж наследодателят внесъл съответната такса с данъчна квитанция на 03.04.1961 г. С признаване правото на строеж според въззивния съд владението на наследодателя на ищците е прекъснато. Впоследствие е съставен акт за държавна собственост от м.06.1964 г. с обозначение на процесния имот като парцел ****span lang=EN-US>X-437,438 в кв.53 с площ от 1038 кв.м. Прието е, че признатото право на строеж върху държавно дворно място и издадения акт за държавна собственост предхождат изтичането на 10-годишния давностен срок, за да се легитимира наследодателят на ищците като собственик на основание давностно владение. От съда са взети предвид разпоредбите на чл.86 от ЗС до изменението им от 19.04.96 г., в сила от 01.06.96 г., установяващи забрана имоти държавна или общинска собственост да се придобиват по давност.становено е, че след 01.06.1996 г. до предявяване на иска не е доказан факта на упражнявана фактическа власт от наследодателя П. А. , а след смъртта му от ищците – явно, непрекъснато, необезпокоявано върху процесния имот за период над 10 години с намерение да го своят. Съдът е изложил доводи, че признатото право на строеж върху спорния имот на наследодателя на ищците изключва възможността да придобият терена на основание изтекла придобивна давност, тъй като последните като собственици на постройката ползват земята доколкото това е необходимо за ползване на постройката по предназначението й и не са доказали промяна на намерението да своят имота за себе си. Решаващия извод на съда, е че ищците не са установили осъществено владение върху имота по смисъла на чл.79,ал.1 от ЗС и е отхвърлил предявените установителни искове.
С решение № 50/04.03.2009 г. по гр.дело № 4471/2007 г. на III г.о. на ВКС, както и с решение № 370/27.04.2009 г. по гр.дело № 1644/2008 г. на III г.о. на ВКС съдът се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./, като казусите не са сходни с настоящия. По всяко от делата са установени различни факти, съобразно представените от страните доказателства, поради което и правните изводи на съда са различни. В посочените решения всеки от съставите на ВКС е застъпил становището, че актовете за държавна, съответно общинска собственост имат само констативно, но не и конститутивно действие.
С решение от 12.04.2007 г. по гр. д. № 14463/2006 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 22.05.2007 г. е приет за основателен предявен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК от Софка С. А. срещу С. о. относно имот пл. № 8* за който е отреден УПИ 833,835,836 и 837 в кв.44 по регулационния план на гр. С., м.”М”. По делото съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик на описания имот на основание придобивна давност и наследство от С. Ц. А. и Л. Г. А. Правните изводи са изведени възоснова на факти, различни от установените с обжалваното въззивно решение, поради което и съдът е приел, че искът с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ е основателен. Представеното решение по гр.дело № 6029/2001 г. на СРС не представлява надлежен препис от съдебно решение, поради което и не следва да бъде обсъждано.
Решеният правен въпрос с въззивното решение не е в противоречие с посочените съдебни решения. В съответствие с цитираната съдебна практика въззивният съд е приел, че актовете за държавна, съответно общинска собственост имат оповестително действие и не създават права. Решаващите изводи на съда са обусловени не с правните последици от съставянето на акт за държавна собственост за спорния имот от 1964 г., съответно на акт за общинска частна собственост през 1997 г. и 2004 г., а с неустановяване от ищците на фактическия състав на придобивното основание, възоснова на което претендират правото на собственост върху имота – давностно владение, осъществено от наследодателя им по смисъла и в срока, предвиден в чл.79, ал.1 от ЗС, съответно на присъединено владение от ищците съобразно чл.82 от ЗС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика, поради което съдът проверява само наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 20.11.2009 г. по гр.дело № 882/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 11.11.2008 г. по гр.дело № 7323/2007 г. на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: