О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр. София 08.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 22 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 112 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от наследниците на починалия в хода на въззивното производство първоначален ищец В. И. Б. – З. М. Б., Е. В. М. и Х. В. Б. срещу решение от 04.11.2009 г. по гр. д. № 663/2009 г. на П. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 149/22.05.2009 г. по гр.дело № 224/2008 г. на Районен съд гр. В., в частта, с която е отхвърлен предявения иск от В. И. Б. против О. В. и Ц. Х. К. за приемане за установено, че действащия кадастрален план от 2004 г. съдържа съществени непълноти и грешки, като вярната имотна граница от изток не е отразена правилно в действащия план, а именно като граница, преминаваща по уличната регулация, утвърдена със заповед № РД 14-03-163/13.10.83 г. при която парцел ****span>IX-4288 по предходния регулационен план от 1983 г. се обслужва от две улици – от запад улица „Н” и от изток – общинска улица без име и е прекратено производството по делото по този иск.
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че правните въпроси, решени от въззивния съд са по приложното поле на чл.53,ал.2 от ЗКИР и относно наличието на правен интерес, като процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск с пр. осн. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – П. № 9/78 г. от 29.01.79 г. на Пленума на ВС, решени са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Цитирани са решения № 12899/18.12.2007 г. по адм.д. № 9510/2007 г. на ВАС II о., определение № 680/24.01.2005 г. по адм.д. № 569/2005 г. на ВАС II о., решение № 113/10.03.2009 г. по гр.д. № 933/2008 г. на ВКС II г. о.
Ответника по жалбата О. В. в писмен отговор е изразил становище за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване и за основателност на касационната жалба по същество.
Ответницата по жалбата Ц. Х. К. в писмен отговор е изразила становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С първоинстанционното решение от 22.05.2009 г. по гр.д. № 224/2008 г. на В. районен съд е отхвърлил предявения иск от В. И. Б. – починал на 09.06.2009 г. и заместен на осн.чл.120 от ГПК/отм./ от жалбоподателите против О. В. и Ц. Х. К. във вр.с чл.53,ал.2 от ЗКИР за приемане за установено, че действащия кадастрален план от 2004 г. съдържа съществени непълноти и грешки, като източната му имотна граница е изместена навътре в имота му и площта му е намалена с около 80 кв.м. и вярната имотна граница от изток не е отразена правилно в действащия план, като граница, преминаваща по уличната регулация, утвърдена със заповед № РД 14-03-163/13.0.83 г., при която парцел ****span>IX-4288 по предходния регулационен план от 1983 г. се обслужва от две улици, като неоснователен.
Въззивният съд е приел, че предявеният положителен установителен иск за собственост към минал момент с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес за ищците от търсената с иска защита. За да направи този извод съдът е взел предвид изложените обстоятелства в исковата молба, а именно, че по действащия кадастрален и регулационен план не е заснет и отразен общински път, публична общинска собственост, намиращ се на изток от имота на ищеца и обслужващ четири съседни имота, че тази част била включена неправилно в имот пл. № 4* собственост на ответницата Ц, че пътят, макар и да не е заснет на плана съществувал на място, че при одобряване на действащия план е допуснато съществено нарушение на разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, поради това, че имот публична общинска собственост не може да се придобие от частно лица по давност, а с кадастралния план този имот е включен в имота на ответницата, че има интерес от нанасянето на пътя на плана от източната страна на имота на ищеца се осигурява достъп до дъното на парцела на последния с транспортно средство.
Съдът е взел предвид формулирания петитум на исковата молба, според който е поискано да се приеме за установено по отношение на двамата ответници, че вярната имотна граница от изток не е отразена правилно по действащия план, тъй като преминава върху уличната регулация, утвърдена със заповед към 1983 г., като парцела на ищеца IX-4288 по предходния план от 1983 г. се обслужва от две улици. Според така формулираните обстоятелства и искане в исковата молба е прието, че предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР е процесуално недопустим. Прието е от съда, че твърденията на ищците/наследници на първоначалния ищец В. Б. / са за наличие на непълноти и грешки в кадастралния план на гр. В., одобрен през 2004 г., изразяващи се в незаснемане и ненанасяне на плана на съществуваща общинска улица от източната страна на имота им. Според съда не са налице изложени обстоятелства, от които да се направи извод, че непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право между ищците и ответниците по иска. Прието е, че ако е има такъв спор, то същия е между О, като собственик на общинска улица – публична общинска собственост и ответницата по иска Ц. К. , в чиито имот според кадастралния план е включена общинската улица. При липса на спор за материално право между ищците и ответниците съдът е приел, че не е налице правен интерес от предявяване на иска с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР и поради липса на тази абсолютна процесуална предпоставка предявеният иск е процесуално недопустим. Прието е също, че правният интерес не е обусловен от твърденията в исковата молба за нарушения на чл.134,ал.2,т.2,4 и 5 от ЗУТ, в които са предвидени хипотези за изменение на влезли в сила подробни устройствени планове. С оглед на тези съображения въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение по гр.дело № 224/2008 г. на В. районен съд и е прекратил производството по делото.
Жалбоподателите считат, че поставеният правен въпрос, по приложното поле на чл. 53,ал.2 от ЗКИР, разрешен от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС. За да е налице това основание следва правният въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, на тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или на решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, по същия правен въпрос. Цитираното П. № 9/78 г. от 29.01.79 г. на Пленума на ВС не съдържа указания относно приложното поле на чл. 32,ал.1,т.2 от ЗТСУ, аналогични разпоредби на които са тези в чл.53,ал.2 от ЗКИР. Поради това не се установява основанието, предвидено в чл.290,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по втория правен въпрос, поставен от тях, а именно наличието на правен интерес, като процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск към минал момент по чл.53,ал.2 от ЗКИР по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. С решение № 113/10.03.2009 г. по гр.д. № 933/2008 г. на ВКС II г.о. съдът е застъпил становище, че наличието на правен интерес от предявяване на иска с пр. осн. чл. 52, ал. 2 от ЗКИР е процесуална предпоставка за допустимостта му. Прието е, че искът за имуществено право по чл.53,ал.2 от ЗКИР предполага наличност на два съседни имота, които към момента на заснемане на кадастралната основа на действащия подробен устройствен план са били собственост на различни лица, че активната материалноправна легитимация по този установителен иск предполага ищецът да е бил собственик на имота или съответно правоприемник на собственика на този имот към същия момент. Според съдебния състав ищецът следва да основава иска си на обстоятелства, от които извежда своето или на праводателя си право на собственост към момента на заснемане на кадастралната основа. В същото решение е прието, че интересът от иска по чл.53,ал.2 от ЗКИР е налице доколкото ищците претендират право на собственост към минал момент – към изготвяне на кадастралната основа на действащия подробен устройствен план и че за допустимостта на иска е достатъчно твърдението на ищците, че процесното място погрешно е заснето, като имот на ответника, вместо да бъде заснет като имот с отделен планоснимачен номер на името на наследодателя на ищеца. С обжалваното решение въпросът за наличието на правен интерес от предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР е решен от въззивния съд по аналогичен начин. Следователно не е налице противоречиво разрешаване на правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Цитираните от жалбоподателя решения на ВАС са извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК и не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира, че не се установява и наличие на основанието по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените правни въпроси. Разрешаването на последните няма да допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Нормата на чл.53,ал.2 от ЗКИР е ясна, непротиворечива и по приложното й поле е постановена трайна съдебна практика.
С оглед на изложените съображения се налага извода, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 522/04.11.2009 г. по в.гр.дело № 663/2009 г. на П. окръжен съд по касационна жалба вх. № 4057/30.11.2009 г., подадена от З. М. Б., Е. В. М. и Х. В. Б. , като наследници на починалия в хода на въззивното производство ищец В. И. Б. , чрез адв. П. Х. , всички със съдебен а. гр. В., ул.”Н” № 15 А.
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: