О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 05.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №444/2014 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№9372/20.08.2013г.,подадена от К. К. К. от [населено място],против определение №1844/05.08.2013г. на Софийски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№2887/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава разпореждане от 21.01.2013г. на заместник председателя на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение молбата от К. К. К. за освобождаването му от внасяне на държавна такса по частна жалба вх.№13858/27.12.2012г. срещу определение от 8.11.2012г. по гр.д.№9290/2010г. по описа на Софийски градски съд,в частта,с която съдът е прекратил производството по делото по предявения от К. срещу Х. И. иск и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанието за допускане на касационно обжалване,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Съдът се произнесе по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е:
1.РЕШЕН В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАКТИКАТА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
В нарушение на чл.5,б.”о”, предложение последно от Закона за държавните такси,Софийски градски съд и Апелативен съд София,за ИНВАЛИДИ искат декларация по чл.83,ал.2,т.4 от ГПК,вместо изрично предписаното от Закона ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА МЕДИЦИНСКА КОМИСИЯ,което може да бъде самото експертно решение на ТЕЛК.”,
След което се правят касационни оплаквания за нарушаване на тази норма от ЗДТ,както и за неправилни изводи на съда начина на доказване на категорията”здравословно състояние”.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че дължимата от частния жалбоподател държавна такса за обжалване с частна жалба на определение на първоинстанционния съд в размер на 15 лева,съобразно представените доказателства за доходите му,размера на пенсията и тази на съпругата му,притежаваните недвижими имоти-ателие в [населено място],два апартамента в [населено място]-в груб строеж,както и земеделски земи,от които също могат да се реализират доходи,като е стигнал до извода,че е във възможностите му да внесе дължимата държавна такса.При тази своя преценка въззивният съд е изхождал от всички представени доказателства във връзка с доходите на жалбоподателя и семейството му,възрастта,имуществено състояние,удостоверено с декларация,трудова заетост и други констатирани обстоятелства.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитираното по-горе изложение,депозирано от касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос,а само се посочва че е разрешен материалноправен и процесуалноправен въпрос без да е изложено какъв е този въпрос.В същото не се цитира,нито се прилага,задължителна практика на ВКС,в противоречие с която според касатора е разрешен правния въпрос.В останалата част от жалбата се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивното определение,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1844/05.08.2013г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,четвърти състав,постановено по ч.гр.д.№2887/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: