3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София, 25.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 285 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н./, представлявано от адв. К. М. срещу определение № 3436 от 14.10.2016г. по в.т.д. № 1895/2014г. на САС, с което на основание чл.78, ал.1 вр. чл.78, ал.8 ГПК частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма] сума в размер на 16 550 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно. Поддържа, че по време на единственото заседание пред САС банката като въззиваема страна не е представила списък по чл.80 ГПК, поради което и съгласно даденото тълкуване с т.9 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС обжалваното определение е недопустимо. Твърди още, че в определението е посочена като норма, по която е определен размерът от 16 550 лева за разноски по чл.78, ал.8 ГПК, чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че на 14.10.2016г. , когато е постановено обжалваното определение, тази норма не съществува, защото е отменена с влязло в сила решение № 9273 от 27.07.2016г. по адм.д. № 3002/2015г., поради което няма предвиден вариант за минимален адвокатски хонорар при интерес над 10 000 лева и искането на банката за присъждане на 16 550 лева е неоснователно. На трето място поддържа, че съгласно чл.78, ал.1 до ал.5 ГПК дължимите на страните разноски са за направените разходи за платени такси, внесени депозити и платени адвокатски възнаграждения, като изводът, че разноските по чл.78, ал.8 ГПК не следва да са платени, не се съдържа в закона, а е наложен чрез тълкувателна дейност и по този начин се осигурява печалба, а не възмездяване.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Поддържа, че своевременно с отговора на въззивната жалба е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 550 лева и в откритото съдебно заседание е представил списък по чл.80 ГПК. Поддържа още, че юрисконсултското възнаграждение се дължи на законово основание – чл.78, ал.8 ГПК, както и че жалбоподателят не е представил доказателства, че приложеното решение на ВАС е било влязло в сила към момента на постановяване на определението за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с постановеното по делото решение е пропуснал да се произнесе по направеното от въззиваемия [фирма] искане за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.1 вр. чл.78, ал.8 ГПК. Приел е, че с оглед изхода на делото и съобразно посочените разпоредби и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за участие в производството по делото на процесуален представител се дължат разноски в размер на 16 550 лева, които следва да бъдат платени от масата на несъстоятелността на [фирма] /н/. Приел е, че с Решение № 10 от 29.09.2016г. по конституционно дело № 3/2016г. К. съд е отхвърлил искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, поради което същата следва да бъде приложена.
Определението е неправилно.
Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба на ответника [фирма] /н/ срещу решение № 70 от 12.06.2014г. по т.д. № 36/2013г. на СОС, ТО, 4 състав, с което е потвърдено решение № 70 от 12.06.2014г. по т.д. № 36/2013г. на Софийски окръжен съд, 4 състав. С потвърденото първоинстанционно решение по иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ на [фирма] е прието за установено спрямо касатора вземане на банката в размер на 534 480 лева, представляваща част от главница в общ размер от 2078876,79 лева, дължима по договора за кредит № 409/2013г., сключен между ищеца и ответника, изменен и допълнен с анекси към него.
Ответникът „БАНКА П. БЪЛГАРИЯ“ е представил отговор, с който е оспорил въззивната жалба и поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/2004г., и в проведеното на 15.12.2015г. открито съдебно заседание е представил списък по чл.80 ГПК, в който е посочил, че претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 550 лева.
С решението си въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, но е пропуснал да се произнесе по исканията за разноски.
При този изход на въззивното производство въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение за защита във връзка с осъществената защита срещу подадената въззивна жалба, каквото искане е своевременно направено с отговора и своевременно в проведеното открито съдебно заседание е представен списък по чл.80 ГПК. Тъй като въззиваемият е бил представляван от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 ГПК му се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно обжалваемия интерес и възлизащо съгласно Наредба № 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 16 564 лева. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение въззивният съд е взел предвид действащата към този момент редакция на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, която е отменена с решение на ВАС, влязло в сила на 02.05.2017г. /решение № 9273 от 27.07.2016г. по адм.д. № 3002/2015г. на В., 3 отделение, оставено в сила с решение № 5485 от 02.05.2017г. по адм.д. № 1403/2017г. на ВАС, 5 чл. състав, обн. ДВ бр.41 от 23.05.2017г./.
Останалите доводи на частния жалбоподател са неоснователни. Законодателят е разграничил изрично отговорността за разноски при адвокатска защита и при защита, осъществявана от юрисконсулт, като съгласно чл.78, ал.8 ГПК, когато юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, възнаграждението се определя от съда и доказателства за плащането му не се изискват.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3436 от 14.10.2016г. по в.т.д. № 1895/2014г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: