Определение №411 от 1.6.2016 по търг. дело №1910/1910 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 411

С., 01.06.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1910 по описа за 2015г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците М. Г. Г. и М. П. С., двете от [населено място], чрез процесуален представител адв. В. Ч., срещу решение № 114 от 23.03.2015 г. по в. гр. дело № 83/2015 г. на Врачански окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 862 от 08.12.2014 г. по гр. дело № 3699/2014 г. на Врачански районен съд /поправено с решение № 63 от 16.01.2015 г. по същото дело/, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. и М. С. против ТПК „Хигиена и красота“, [населено място] искове с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание на ТПК „Хигиена и красота” [населено място], взети на проведено на 10.08.2014 г. извънредно събрание. С въззивното решение ищците са осъдени да заплатят на ТПК „Хигиена и красота“ разноски за въззивното производство общо в размер 400 лв. – по 200 лв. всяка.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържат становище, че неправилно въззивният съд е приел наличие на редовно връчване на поканата за проведеното извънредно общо събрание на дата 10.08.2014 г. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „В случай, че в устава на кооперацията не е определен начин за разгласяване на поканата за свикване на общото събрание, по какъв ред следва да бъде разгласявана поканата?” Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с обстоятелството, че в закона не е изяснено как да бъде разгласена поканата за свикване на общото събрание, ако в устава не е предвиден ред за разгласяване, както и с необходимостта разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗК да бъде тълкувана, тъй като не е достатъчно ясна и за специфичния случай се налага създаване на съдебна практика с цел избягване на неточното му тълкуване и прилагане от съдилищата по идентични дела.
Ответникът ТПК „Хигиена и красота”, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ц. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално касационната жалба да се остави без уважение и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск по чл. 58, ал. 1 ЗК, въззивният съд е приел, че ищците са уведомени редовно за проведеното на 10.08.2014 г. извънредно общо събрание. Констатирал е, че на проведено на 04.07.2014 г. заседание Управителният съвет на кооперацията е взел следните решения: 1/ определил е дата, час и място за провеждане на извънредно отчетно-изборно събрание; 2/ определил е дневния ред на събранието; 3/ приел е ГФО. Решаващият съдебен състав е обсъдил събраните доказателства /покана, списък, известия за доставени пратки/ и въз основа на тях е установил, че през периода от 10.07.2014 г. до 22.07.2014 г. УС на кооперацията е уведомил член-кооператорите за провеждането на отчетно – изборното събрание, като от общо 17 члена, 10 бр. са уведомени чрез подпис в представения списък, 5 бр. – чрез писма с обратни разписки на 10.07.2014 г., а двете ищци – с куриерски пратки, изпратени чрез Първа частна поща [фирма], оформени на 10.07.2014 г.
За да направи извод, че при свикване на общото събрание не е допуснато нарушение на закона, въззивният съд се е аргументирал с разпоредбата на чл. 16, ал. 1 Закон за кооперациите, съгласно която ОС се свиква от УС с писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, и с довода, че след като актуалният устав на кооперацията от 2008 г. не предвижда специален ред за връчване на поканите, то връчването може да стане по всички възможни обичайни начини – по пощата, чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка или от служители на кооперацията. В конкретния случай съдът е приел за дата на уведомяване на двете ищци 10.07.2014 г., тъй като на тази дата са изпратени от кооперацията до ищците кореспондентски пратки чрез [фирма], като на известието за доставена пратка на М. С. е отбелязано, че лицето живее в [населено място] и роднини отказват да я приемат, а на известието до М. Г. е посочено, че пратката не е потърсена след две оставени известия – на 10.07.2014 г. и 29.07.2014 г. Според въззивната инстанция този начин на уведомяване не противоречи на закона, тъй като дава достатъчна гаранция, че член – кооператорът ще узнае за изпратената до него покана и при положена от негова страна минимална грижа ще може да я получи и да се осведоми за конкретното събрание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са основателни. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗК е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. Тя има императивен характер по отношение на изискванията, на които следва да отговаря поканата – форма, съдържание, момент на разгласяване. Относно начина и реда на разгласяване на поканата правната норма препраща към устава на кооперацията – законодателят е предоставил възможност на кооперацията да определи реда за разгласяване на писмената покана в устава /чл. 16, ал. 1, изр. 1 ЗК/. В случай, че кооперацията не се е възползвала от тази възможност, приложим остава общият ред, а именно възможно е уведомяването за общото събрание да се извърши по всички начини, гарантиращи правото на всеки член -кооператор да бъде информиран за предстоящото ОС, за да може да се подготви по въпросите, включени в дневния ред, например по пощата, чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, с нотариална покана.
Въпросът дали е извършено редовно разгласяване по начин, който да гарантира правото на конкретния член-кооператор да узнае и да бъде информиран за съответното Общо събрание, когато в устава не е предвиден ред, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗК, е конкретен за всеки отделен случай и отговорът му е обусловен от данните по делото и събраните доказателства. Преценката на конкретните факти и доказателства по делото, относими към доказване на връчването на поканата за ОС, както и дали кооперацията е положила необходимите усилия за връчване на поканата, са въпроси, които касаят обосноваността на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно е приел наличие на редовно връчване на поканата за проведеното на 10.08.20014 г. извънредно общо събрание, представляват отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК на постановения съдебен акт, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдяното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Врачански окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат, а съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника трябва да се присъдят направените от него съдебни разноски за касационното производство в размер 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114/23.03.2015 г. по в. гр. дело № 83/2015 г. на Врачански окръжен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] М. П. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 4 да заплатят на ТПК „Хигиена и красота”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв. /петстотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top