О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
С., 15.11. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3452/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., подадена чрез процесуалния му представител С. Б., срещу определение № 12142 от 30.05.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 5378/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 362166 от 15.03.2018г., постановено по гр. д. № 4708/2015г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, изразяващ преднамерен и формален отказ да бъде осъден извършителят на непозволено увреждане, посочен в исковата молба. Поддържа се също, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. В жалбата се сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, но е недопустима, като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Министерство на правосъдието, уточнена с молба от 08.03.2016г., подадена от назначения му по реда на ЗПП процесуален представител, в която са изложени твърдения за претърпени от ищеца непозволени увреждания. Първото от тях касае периода от 09.01.2015 г. до 12.01.2015 г., през който ищецът се намирал в ареста. Увреждането било причинено при подхлъзване на заледена площадка, която не била почистена по вина на ответника. Вследствие на него ищецът претърпял болки и страдания и му било отказано да бъде прегледан от лекар. За това увреждане ищецът претендира да му се заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Второто увреждане се изразявало в невъзможност на 10.01.2015 г. ищецът да се изкъпе в нормални условия предвид състоянието, в което се намирала банята в ареста на Специализираната прокуратура, където се намирал. Претенцията е също за 5 000 лв. Третият деликт, от който ищецът твърди, че е увреден, бил извършен на 17.02.2015 г. когато поради липса на осветление и стъкла на прозорците в банята на ареста ищецът се разболял от простудно заболяване. За репариране на претърпените вреди претендира сумата от 5000 лв. С разпореждане от 22.12.2016 г. по гр.д. № 4708/2015 г. Софийският районен съд указал на ищеца и му предоставил възможност да уточни вредите, настъпили вследствие на падането и периода, в който са търпени, както и уточнения в какво се изразяват второто и третото увреждане, вредите, които са настъпили от тях, и периода, в който са търпени. Поради неизпълнение на дадените указания с разпореждане от 19.04.2017г. исковата молба била върната. С определение № 20453/04.08.2017 г. на Софийския градски съд е отменено разпореждането за връщане на исковата молба и делото е върнато на първоинстанционния съд за даване на указания на ищеца за конкретизация на вредите, претърпени от първия деликт и да уточни надлежния ответник – Министерство на правосъдието или Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Указания в този смисъл са дадени с разпореждане от 09.11.2017г. на СРС, но поради тяхното неизпълнение с разпореждане № 362166/15.03.2018г. исковата молба е върната. С обжалваното пред настоящата инстанция определение №12142/30.05.2018г. същото е потвърдено.
Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, като постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 ЗЗД е 5 000 лв., определена съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационният контрол не е допустим.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Е. Д. М., срещу определение № 12142 от 30.05.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 5378/2018 г. на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. 3452/2018г., по описа на ВКС, III г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: