3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 23.07. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 270/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат В. А. – пълномощник на М. Б. Ф., срещу определение № 988 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 908/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 3689 от 08.03.2012 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 10839/2011 г. на Варненския районен съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, а относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
Ответникът [фирма] [населено място] не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд приел, че указанията по индивидуализиране на недвижимия имот, предмет на предявения иск за ревандикация, не са изпълнени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 3 и чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че процесуалноправният въпрос за изискванията за редовност на исковата молба, касаещи индивидуализацията на спорния имот, е разрешен с обжалваното определение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по него е налице противоречива съдебна практика, поради което и произнасянето от Върховния касационен съд е от значение за точното прилагане на закона от съдилищата, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че не е налице соченото от жалбоподателката противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито поставеният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Различна е фактическата и правна обстановка по цитираните в изложението определения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и съставляващи основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно бжалване. Така, с определение № 181 от 07.04.2009 г. по ч. гр. д. № 23/2009 г. на ВКС, І-во г. о., Върховният касационен съд е върнал делото на окръжния съд за упражняване на правомощията по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК предвид неотстраняване нередовности на частната касационна жалба; с определение № 29 от 10.01.2012 г. по ч. гр. д. № 711/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о., тричленният състав се е произнесъл по редовността на искова молба по предявен иск за парично вземане с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД; определение № 31 от 26.01.2009 г. по ч. гр. д. № 1531/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., е по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ; определение № 594 от 14.10.2011 г. по ч. гр. д. № 453/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о., разглежда приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК.
Тълкуването на чл. 129, ал. 3 ГПК е при различни факти и с определенията, които биха съставлявали основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /с тях в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не е допуснато касационно обжалване/. Така, с определение № 172 от 16.04.2009 г. по ч. гр. д. № 78/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., са разгледани въпроси във връзка с приложението на чл. 75 и чл. 109 ЗС, които обаче не са относно индивидуализацията на недвижими имоти; според № 160 от 16.03.2009 г. по ч. т. д. № 151/2009 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., спорът е по повод дадени указания на ищеца да подпише исковата молба и да представи удостоверение за актуалното състояние на ответника; в определение № 93 от 10.03.2011 г. по ч. гр. д. № 25/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е посочено, че жалбоподателят преди всичко не е формулирал конкретни процесуалноправни въпроси, а не са били налице и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
От цитираните от жалбоподателката съдебни актове единствено в определение № 86 от 25.02.2009 г. по ч. гр. д. № 45/2009 г. и в определение № 80/09 от 23.02.2009 г. по ч. гр. д. № 2400/2008 г., двете на ВКС, ІІ-ро г. о., са разгледани идентични случаи. Според първото от тях имотът е бил индивидуализиран с посочване на номер по кадастралната карта и кадастралния регистър и е била представена скица; според второто по предявения отрицателен установителен иск за собственост към настоящия момент въззивният съд е приел, че спорният имот следва да бъде описан според актуалния му статут към момента на предявяване на иска, а не към момента на кооперирането на земята; че преди подаване на исковата молба ищците са били длъжни да установят точно къде попада спорната част от 2.087 дка и да изложат всички обстоятелства, включително и идентификацията на имота.
С обжалваното определение въпросът за индивидуализацията на спорния по делото имот не е бил разрешен по противоречив начин. Предмет на иска за ревандикация е недвижим имот, възстановен на основание чл. 2 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, по отношение на който е започнала процедура по нанасяне в кадастралната карта на [населено място]. Макар да има стар идентификатор 10135.5501.281 и нов идентификатор 10135.5501.296, той все още не е отразен в картата, видно от представеното по делото удостоверение от 21.11.2011 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър [населено място]. Скица на имота не е представена, като в молба от 25.11.2011 г. ищцата е посочила, че ще може да се снабди с актуална и надлежно заверена скица след приключване на процедурата по чл. 46 вр. чл. 35 ЗКИР.
С оглед на тези данни не може да се приеме, че описанието на имота според актуалния му статут, т. е. с посочване на номер по кадастралната карта, индивидуализира същия в достатъчна степен. За да може да бъде отграничен от всеки друг недвижим имот, необходимо е точното му разположение да бъде заявено чрез посочване на съседи /съседни имоти/ или графично, в случай, че се претендира реална част от имот. Именно такива указания са били дадени на ищцата, но те не са били изпълнени, въпреки двукратното продължаване на срока /с един и с три месеца/ за отстраняване нередовностите на исковата молба. От представените и в двете инстанции документи, като комбинирана скица, координатна система, копие от схема, извадки от кадастрален регистър и от отменен регулационен план, скица № 740 от 23.10.1998 г., протокол за въвод във владение от 17.07.1998 г., нотариални актове, не става ясно местоположението на претендираната с иска за ревандикация част от реституирания имот – тя не е обособена като самостоятелен обект, нито е индивидуализирана за целите на исковото производство чрез обозначаването й като част от друг имот.
За да възникне правото на иск е нужно то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска. Една от процесуалните предпоставки за надлежното му упражняване е редовността на исковата молба. Тази предпоставка в случая не е налице. Индивидуализацията на имота в конкретния случай е в тежест на ищцата, при това с оглед допустимостта на иска, докато назначаването на техническа експертиза е последващо процесуално действие, което се извършва в хода на вече образуваното производство.
С оглед изложеното, като е намерил исковата молба за нередовна и впоследствие е приел, че дадените указания, които са ясни, точни и конкретни, не са изпълнени, поради което и обектът на претендираното от ищцата право не е индивидуализиран, съдът е постановил определение, което не противоречи, а е в съответствие със съдебната практика. Не се касае и за липса на съдебна практика по поставения правен въпрос или необходимост от промяна на създадената, обосноваващи прилагането на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В обобщение, предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 988 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 908/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: