О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. София, 24.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1180/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. П. и Д. П. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 191 от 10.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 443/2016 г. на Сливенския окръжен съд в потвърдителната му част.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение 626 от 05.08.2016г. по гр.д.№ 4880/14г. на Сливенския районен съд, VІ с-в, в частта, с която е уважен предявеният от Д. П. П. против А. К. П., Д. П. П., Д. С. П. и Е. Я. К. иск по чл.33, ал.2 ЗС като е допуснал в полза на ищцата изкупуване при условията договор за покупко-продажба от 08.05.14г., извършен с нот.акт № 195/14г., на отчуждените с него от първите трима ответници в полза на четвъртия от тях на Ѕ ид.част от поземлен имот с идентификатор 72165.504.327 по КК и КР на [населено място] с площ от 634 кв.м., ведно с построените в него сгради при условие, че в едномесечен срок от влизане на решенето в сила ищцата заплати на ответника Е. К. сумата 3567,60 лв.
Ответницата по касационната жалба – Д. П. П. е депозирала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационната жалба, респ. на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК – в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., приложима с оглед датата на подаване на касационната жалба – 22.12.2016 г., не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.
В конкретния случай, видно от определение № 94 от 14.01.2015 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на Сливенския районен съд, цената на иска, определена на основание чл. 70, ал. 1 , изр. 3 ГПК, възлиза на 4035 лева, поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С оглед горното, доколкото определената от първоинстанционния съд цена на исковата претенция, по която е образувано производството, е в размер под 5 000 лв., касационната жалба срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд се явява недопустима и като такава не ангажира компетентността на Върховния касационен съд.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на А. К. П. и Д. П. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 191 от 10.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 443/2016 г. на Сливенския окръжен съд.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 1180/2017 г. по описа на ВКС, II г.о.
О с ъ ж д а А. К. П. и Д. П. П. от [населено място] да заплатят на Д. П. П. сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за касационното производство.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: