О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
София, 07.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №840/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. К. С. от [населено място] против решение №97/29.03.2011г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№12/2011г. по описа на същия съд
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице предпоставките предвидени в член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като се твърди,че съдът се е произнесъл по/цитирам/:
„М. и процесуалноправен въпрос,който е от значение за изхода на делото,обусловил изводите на ПОС,е именно характера и статута на процесния имот и по- специално представлява ли същият недвижим имот или строеж,за което по делото има събрани множество неоспорени доказателства.Вторият материалноправен въпрос е за приложението на съответните материалноправни норми на посочения по-горе специален реституционен закон и по-специално процесния имот може ли да се счита като подобрение по смисъла на член 2 от ЗВСВНМРСА.
Така изведения първи въпрос е решаван противоречиво от съдилищата”,като се позовава на решение №770/28.06.2007г. по гр.д.№763/2006г. по описа на ВКС,Іго,постановено по реда на отменения ГПК,според което собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея,освен ако не е установено друго,собствеността на терена се разпростира и върху намиращите се върху него строежи.
За поставения като втори от касатора въпрос,последният твърди, че е разрешен в противоречие с решение №1164/27.01.2009г.,постановено по гр.д.№5043/2007г. по описа на ВКС,ІІго,съгласно което” Според член 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея,освен ако е установено друго.Поради това съсобствеността на терена се разпростира и върху намиращите се върху него строежи.Презумпцията е оборима.”
Ответникът по касационната жалба [фирма],представлявана от собственика си П. Т. С.,в писмения си отговор счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за доказано,че ищцата Т. С. е собственик на 26,39 % идеални части от УПИ ІV-508,509 по плана на кв.Б. от 1995г.,като в този имот е поставен павилион,правото на собственост върху който е предмет на защита и установяване в производството по делото.Съдът се е позовал на данните по съдебно-техническата експертиза-единична и тройна относно техническите характеристика на павилиона,както и от начина на закрепването му върху терена-поставен на бетонова площадка,прикрепен чрез болтове и може да бъде преместен,поради което е стигнал до извода,че същият представлява движима вещ и спрямо него не е приложимо правилото на член 92 от ЗС и заявената ревандикационна претенция е неоснователна.
Видно от цитираното изложение на касатора,формулираните като правни въпрос от значение за изхода на делото,всъщност са въпроси по съществото на спора,по които съдът се е произнесъл с оглед установеното с доказателствата по делото.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен от въззивния съд с постановеното решение,трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата по делото,каквито доводи се навеждат в изложението на касатора.Основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са различни от основанията за неправилност на съдебното решение ,предвидени в член 281 т.3 от ГПК,каквито всъщност се навеждат в изложението му.Освен това цитираната съдебна практика е неотносима към решаващите изводи на съда,видно от съдържанието на изложените от него мотиви.Обжалването решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде формулиран от касатора в изложението му този правен въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
С оглед изхода настоящото касационно производство на ответника [фирма] [населено място] следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №05564/14.07.2011г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №97/29.03.2011г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№12/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. К. С. от [населено място] да заплати на П. Т. С.,действаща в качеството й на [фирма],гр.Б. сумата 300 лева/триста лева разноски по делото за настоящата съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: