1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр.София, 25.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1641 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т., представлявана от адв. А. П., срещу въззивно решение №2851/29.04.2015г. постановено по възз.гр.д.№17170/2014г. на Софийски градски съд. С атакувания съдебен акт е отменено решение №ІІІ-83-024/08.02.2013г. по гр.д.№ 14694/2012г. на РС – София в частта относно вината на съпрузите за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а в останалите му части – за прекратяването на брака между страните, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след развода – първоинстанционното решение е потвърдено.
В касационната жалба се поддържа, че решението на СГС е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, се съдържат доводи, че въззивният съд се е произнесъл „по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС”, но липсва изведен конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението е преповторено съдържанието на касационната жалба и оплакванията за процесуална и материалноправна незаконосъобразност на въззивния акт.
От ответника по жалбата – А. Т., в срока по чл.287 ГПК, не е подаден писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд /съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията й преди изменението с ДВ бр.50/03.07.2015г. – жалбата е постъпила в съда на 12.06.2015г./.
С въззивното решение е прието, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и е налице основанието по чл.49 ал.1 СК за прекратяването му. С оглед обстоятелството, че от брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, а семейното жилище е собственост на съпруга Ал.Т. и същият е доказал жилищната си нужда, съдът е предоставил ползването на жилището на него. Прието е, че няма основание за предоставяне на семейното жилище на съпругата – несобственик, тъй като не са налице хипотезите на чл. 56, ал. 2, ал.3 и ал.5 от СК, а и съпругът – собственик е установил жилищната си нужда и невъзможността вещта да се ползва общо, предвид влошените отношения между страните.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обаче, преповтаря съдържанието на касационната жалба. Сочат се евентуални нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото и се излагат твърдения по съществото на спора, свързани с представените по делото доказателства и тяхното интерпретиране в контекста на възприетата от съда фактическа обстановка по спора. Процесуалните нарушения, както и необосноваността на съдебното решение, не са сред основанията, визирани в разпоредбата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, определящи допустимостта на касационното обжалване. Фактите по делото не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, като преценката относно евентуална неправилност и необоснованост на въззивното решение /каквато е аргументацията в изложението/, се прави едва след като е допуснато касационното обжалване на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, при разглеждането на касационната жалба по същество в производството по чл.290 и сл. ГПК. Следва само да се посочи, че по въпроса за предпоставките за предоставяне ползването на семейното жилище след развода, съществува задължителна съдебна практика, според която, съдът предоставя за ползване семейното жилище на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в чл. 56 ал.1 СК. На общо основание, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг /дори и в случаите, когато той е виновният за разстройството на брака/, ползването може да се предостави на него. В. решение не влиза в противоречие със създадената задължителна съдебна практика по приложението на чл.56 ал.1 СК, поради което не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2851/29.04.2015г., постановено по възз.гр.д.№17170/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.