О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. С., 26.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1396/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Я. П. от[населено място] срещу въззивно решение № 33 от 20.05.10г. по в.гр.д.№ 267/09г. на С. окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил на основание чл.270, ал.3 ГПК решение № 155 от 15.05.09г., постановено по гр.д.№ 630/08г. на С. районен съд, с което [фирма],[населено място] е осъдено на основание чл.109 ЗС да прекрати неоснователните действия, с които пречи на Р. Я. П. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор . с площ от 1,269 дка по кадастралната карта на[населено място], местността “П.”, като премахне за своя сметка изградената в имота външна канализация с два броя шахти, съгласно скицата към заключението на вещото лице, неразделна част от решението и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, както и че решението му е постановено при нередовна искова молба (неуточнена обстоятелствена част и петитум).
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите как следва да се процедира когато в жалбата не са указани пороци на първоинстанционното решение, а във въззивното решение съдът се е произнесъл по такива; следва ли въззивният съд служебно да ги обследва, обсъжда и се произнася по тях или чл. 269 ГПК дава възможност и го задължава да не преценява правилността на първоинстанционното решение за пороци които не са указани и конкретизирани във въззивната жалба, както и по въпроса допустимо ли е обезсилване на първоинстанционното решение в необжалваната му част, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК задължителни разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите не са налице, поради което следва да се приеме, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Наред с това първият и последният поставен въпрос не обуславят изхода на спора, тъй като в случая във въззивната жалба са посочени пороци на първонстанционното решение, отнасящи се до неговата правилност и същото е обжалвано изцяло.
Във връзка с посочените в касационната жалба и представени по указание на съда три решения на ВКС следва да се отбележи, че нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нито в самата жалба са формулирани конкретните, обуславящи изхода на настоящия спор правни въпроси, на които в тези решения е дадено друго разрешение, а освен това със същите са разгледани различни от настоящата хипотези (едното се отнася за нередовна искова молба поради ненедлежна представителна власт, а не до произнасяне по непредявен иск; с другите две е разгледан въпросът за правомощията на въззивния съд при неправилно, а не при недопустимо първонстанционно решение), поради което противоречие с тях не е налице.
С оглед на казаното подадената от Р. Я. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 33 от 20.05.10г. по в.гр.д.№ 267/09г. на С. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: