6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
София, 30.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 5 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Веска Райчева
при участието на секретаря С. Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1349/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК
С определение № 10 от 06.01.2010г Върховният касационен съд,тричленен състав на четвърто гражданско отделение по настоящето гр.д.№ 1349/2009г на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК допуснал касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 12.06.2009г по гр.д.№ 1121/2009 Това решение е обжалвано от И. Н. Ч. от гр.Пловдив чрез своя процесуален представител адвокат Н.Абрашева, тъй като с него е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 08.07.2008г по гр.д.№ 1674/2007г в частта в която са били отхвърлени исковете му,предявени срещу [заличено име на фирма] за присъждане обезщетение за претърпяни от професионалните заболявания „епикондолит” и миотендиноза” на дясната ръка,вреди и за обезщетение за забавено плащане.Оставено е в сила решението на районния съд от 04.03.2009г,с което била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 08.07.2008г в частта в която И. Н. Ч. бил осъден да заплати разноски.Със същото решение въззивният съд осъдил И. Н. Ч. да заплати на „Д.” АД направените по делото разноски в размер на 640 лева.
Върховният касационен съд е приел,че материално- правният въпрос-дали се прилагат разпоредбите на чл.200 КТ и в случаите при трайно намалена работоспособност на работници и служители пострадали от трудова злополука или от професионални заболявания и при ексцес , за които специализираните медицински органи- Т. са определили трайно намаление на работоспособността под 50 % тогава,когато е имало влязло в законна сила решение ,е бил разрешен по начин различен от този по съществуващата съдебна практика: Р № 141 от 29.04.2009г по гр.д.№ 347/2008г 2 Г.О. и Р № 1040 от 09.10.2008г по гр.д.№ 1862/2008г 4 Г.О.След като съществува обратна на приетото практика ,Върховният касационен съд е задължен да се произнесе с решение по реда на чл.290 ГПК и това е основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В касационната жалба на И. Н. Ч. се поддържа,че решението на Пловдивския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Оплакванията са основателни.
С решението си въззивният съд е приел,че ищецът-касационен жалбоподател не може да получи обезщетение на основание чл.200 КТ,тъй като имал намалена работоспособност в размер под 50 % и в този случай била приложима разпоредбата на чл. 200 КТ (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.),в която след изменението (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) в алинея първа е казано: „За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.”.Съдът приел, че фактът на констатиране намалената работоспособност,който бил преди 01.08.2004г, а искът предявен след това-на 27.04.2007г,можел да се нарече т.н.”правопрекратяващ факт”-т.е.изменението на материалния закон-на чл.200 КТ” и за това в конкретния случай обезщетение не се присъждало,защото ищецът-касатор според Т. имал 20 % намалена работоспособност за уларен епикондолит на дясната ръка в съчетание с миотендиноза на флексорните и екстензорните мускулни групи на предмишницата.
Върховният касационен съд,обаче,с решение № 141 от 29.04.2009г по гр.д.№ 347/2008г 2 Г.О. приел друго-че и в тези случаи работодателят е длъжен да обезщети пострадалия трайно работник или служител.В решението си той е посочил: „В хипотезата на трайна неработоспособност под 50 % което също е увреждане на здравето пострадалия работник или служител / а не само тези над 50%/ е приложима защитата по КТ.Да се приеме обратното,означава да се приеме че са налице два различни реда на защита при увреждане на здравето от трудова злополука като се прилага обективната отговорност на работодателя при временна неработоспособност и трайна неработоспособност над 50 %,а при трайна неработоспособност под 50 % да се прилага гаранционно обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, елемент от фактическия състав на която е виновното деяние на служители на работодателя”.
Налице са две противоположни решения-едното-на Пловдивския окръжен съд,което още не е влязло в сила и второто-влязло в сила решение на състав на 2-ро гр.отд. на ВКС-и това означава противоречива практика по приложението на чл.200 КТ по отношение пострадалите от трудова злополука или професионални болести работници или служители,които са получили трайно намаление на работоспособността си под 50 %.
Върховният касационен съд споделя разрешението,дадено в Р № 141 от 29.04.2009г по гр.д.№ 347/2008г 2 Г.О, което според него е правилно.Това решение по разумен начин тълкува правата на увредения работник да търси обезщетение по пътя на безвиновната отговорност по чл.200 КТ и да не се препраща към усложненото доказване вината на длъжностните лица, с които да се осъществява гаранционно обезщетителната отговорност по чл.49 ЗЗД..Още повече,че в конкретния случай работникът е заболял именно при ответника,където имал трудов стаж повече от 28 години и в резултат на който сумарно имал трайна загуба на работоспособност за професионално заболяване и трудова злополука- 93.6 %.
По делото е било установено,че в резултат на трудова злополука ищецът загубил лявата си ръка.Продължил да работи ,като изпълнявал различни длъжности и да си служи с дясната ръка.Но от претоварването й заболял от професионалните заболявания „епикондолит” съчетан с „миотендиноза” на флексорните и екстензорните мускулни групи на предмишницата и това влошаване на здравето му било констатирано от Т. с решение № 1737/25.05.2004г.С него специализираният орган определил 20 % намалена работоспособност за професионалните заболявания и останалите проценти-били за намалена работоспособност в резултат на трудовата злополука довела до загуба на лявата ръка.С влязло в законна сила решение по гр.д.№ 8219/2004г на Пловдивския районен съд било прието,че едно от двете заболявания-епикондолит „ прогресирало и довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца до степен на невъзможност да упражнява професията си на „кантарджия”.Съдът приел,че е налице ексцес на констатираното преди това-през 2000 година заболяване и за претърпяните болка и страдания Пловдивският районен съд присъдил сумата 3 500 лева.След обжалване на първоинстанционното решение Пловдивският окръжен съд приел,че е налице ексцес и по отношение на второто заболяване на раменната кост на дясната ръка- миотендиноза и допълнително с решение от 27.03.2006г по гр.д.№ 2605/2005г присъдил в полза на И. Н. Ч. още 1 500 лева-общо 5 000 лева.
От това влошено здравословно състояние освен неимуществени вреди-болка и страдания от самите увреждания и от пониженото чувство за малоценност, ищецът е търпял и имуществени вреди.Те са се изразявали в разлика между трудовото възнаграждение,което е получавал като здрав и болничното обезщетение за времето от 01.05.2004г до 29.09.2004г.Претенцията е била в размер на 300 лева,а според изчисленията на вещото лице разликата е – 407.11 лева.Би следвало да се присъдят само 300 лева,като от тях се изваждат 255.46,които са присъдени с решението на Пловдивския районен съд. Приспада се и размера на присъдената мараторна лихва от 90 лева.
Ищецът е получавал по-малка пенсия в сравнение с трудовото възнаграждение.Претендираният период е от 29.09.2004г до 01.05.2007г и вещото лице-счетоводител З. М. в заключението си приложено на л.27 по гр.д.№ 1674/2007г на Пловдивския районен съд е изчислило ,че разликата между брутното трудово възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност за посочения период е в размер на 8 485.55 лева.В исковата си молба претенцията е за 8 395 лева и в този размер следва да се уважи.
Не е имало данни за исковия период на останалите работници да е заплащана храна и претенцията за 1 270 лева следва да се отхвърли,като следва да се уважи искането за присъждане обезщетение за това,че като пенсионер по болест не е можел да получи предвидените по КТД Великденски и Коледни добавки,които за 2005г и 2006г били в размер на 310 лева плюс 470 лева плюс 220 лева за платен годишен отпуск,общо 1 000 лева.Искът в останалата част до 1 500 лева следва да се отхвърли.
Недоказана е претенцията за сумата 1 180 лева,представляваща направени разходи за лекарства.
Вземанията са изискуеми от датата на решението на Т.- 15.05.2004г и за периода до подаване на исковата молба се дължи лихва за забавата-мораторна лихва,която за първата претенция е 125 лева за втората 1460 лева и за следващите съответно 55.25,76.78 и 22.35 общо 1739.38минус 90 лева равно на 1649.38 лева. Или,общо исковете за претърпяни имуществени вреди са били основателни и доказани в размер на 11439.54 лева-главница и 1649.38 лева-лихви за забава.Върху главницата се дължи и лихва,считано от 27.04.2007г до окончателното й изплащане.
Пловдивският окръжен съд е постановил решението в противоречие на материалния закон-чл.200 КТ и неговото решение не е обосновано.Налице са отменителните основания по чл.293 ал.2 ГПК и за това решението следва да се отмени.На поставения въпрос: дали се прилагат разпоредбите на чл.200 КТ и в случаите при трайно намалена работоспособност на работници и служители пострадали от трудова злополука или от професионални заболявания и при ексцес , за които специализираните медицински органи- Т. са определили трайно намаление на работоспособността под 50 % и тогава,когато е имало влязло в законна сила решение ,с което е било прието професионалното заболяване и неговото влошаване-ексцес,Върховният касационен съд отговаря: работодателят- ответник на основание чл.200 КТ дължи обезщетение за всички вреди.в т.ч. и за имуществени вреди,ако преди това с влязло в законна сила решение е признато влошеното здравословно състояние на ищеца и е било присъдено обезщетение за неимуществените вреди,макар че трайната загуба на работоспособност да е била под 50 %.
Върховният касационен съд и на основание гореизложеното,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския окръжен съд от 12 юни 2009г по гр.д.№ 1121/2009г и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [заличено име на фирма] да заплати на И. Н. Ч. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 11 439.54 / единадесет хиляди четиристотин тридесет и девет.054 / лева представляващи обезщетение за претърпяни от професионално заболяване-ексцес имуществени вреди,заедно със законната лихва считано от 27.04.2007г до окончателното й изплащане,
да заплати сумата 1649.38 / хиляда шестотин четиридесет и девет 0.38 / лева,представляващи лихва за забава за времето от 29.09.2004г до 27.04.2009г и
да му заплати на направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 1000 /хиляда лева,
както и да заплати на държавата такса в размер на 523.55 / петстотин двадесет и три .055 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от И. Н. Ч. срещу [заличено име на фирма] за сумата 1180 лева представляваща претендирано от професионално заболяване обезщетение, за направени разходи за лекарства- , за сумата 1 270 лева-претендирано обезщетение за претърпяни от ексцес имуществени вреди- разходи за допълнителна храна и за разликата от 1000 лева до 1 500 лева за претендирани Коледни и Великденски добавки и платен годишен отпуск.
Решението е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: