Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 24.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3012 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 66 от 23.01.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 940 /2013 г., в частта, с която е потвърдено решение № 521 /07.06.2013 г. по гр.д. № 7664 /2011 г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен иск на [община] срещу [фирма] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че [община] е собственик на сграда с предназначение трафопост („Искър”) като съвкупност от едноетажна сграда със ЗП 32 (33) кв.м. и енергийно съоръжение с посочен идентификатор, находящ се в поземлен имот с посочен идентификатор в [населено място].
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Третото лице – помагач на страната на ответника [фирма] не изразява становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Искът за трафопоста е с правно основание § 7,ал.1,т.7 ПЗР З..
Изводите на първоинстанционния съд се основават на отразеното в акт за държавна собственост (А.), в паспорт на трафопоста, на основно (л.262-266) и допълнително (л.291-296) заключение на комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза (СТИЕ), на акт за приемане и предаване от 1975 г., на свидетелски показания, на доказателства за учредяване на ответното дружество и правоприемство на страната на ответника. От А. от 1995 г. (л.171) е установено, че трафопостът е актуван като държавен през 1995 г., построен е през 1966 г. и е бил предоставен на клон на ДП „Електроснабдяване” – клон П.”. От паспорта на съоръжението (л.179 и сл.) е установено, че трафопостът е въведен в експлоатация през м. 02.1966 г. и какви са техническите му характеристики. От основно (л.262-266) и допълнително (л.291-296) заключение на комплексна СТИЕ е установено, че към влизане в сила на ЗМСА от 17.09.1991 г. процесният трафопост е бил включен в актива на П „Електроснабдяване” – П. от 01.06.1966 г.. Т. не е бил воден в капитала и баланса на [фирма] поради това, че дружеството е било принципал и трафопостовете са се водели в поделенията му. От свидетелски показания се установява, че трафопостът се обслужва и поддържа единствено от процесното дружество и от неговите праводатели, чиито служители единствени имат достъп до него. Така е направен извод че към момента на влизане в сила на З. трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на праводател на ответното дружество.
В. съд е установил същите фактически обстоятелства : Представен е акт за държавна собственост на трафопоста от 1995 г., в който е посочено, че е построен през 1966 г. и че имотът се отстъпва на Електрификационен район – [населено място] е в експлоатация през м. 02.1966 г. В. съд е проследил учредяването на [фирма], включването в него на ДП „Електроснабдяване – П.” и преобразуването на [фирма] до [фирма]. В. съд е приел, че от баланса на [фирма] не може да се установи дали трафопостът е включен в него (баланса). Поради изтекли срокове за съхранение на счетоводни данни такива не се съхраняват, както и сметки 201, 203 и 204 към 1991 г. Съхраняват се инвентарни книги с период на създаване от 1948 г. до 2000 г., в които трафопостът се води като сграда под инвентарен номер.
По доводите за неправилност на първоинстанционното решение въззивният съд е приел същите правни изводи като първоинстанционния съд:
Предпоставките на § 7,ал.1,т.7 ПЗР З. следва да са били налице към влизане в сила на закона – 17.09.1991 г.. за трансформирането на държавната собственост върху спорния имот в общинска. По делото е установено безспорно, че трафопостът е енергиен обект, обслужва 132 крайни потребители на територията на [община] и е част от енергийната система на страната. Съгласно чл.2,ал.1 от Закона за електростопанството (отм. 1999 г.) електрическите уредби и мрежи са държавна собственост. Легално определение на понятието електрическа мрежа е дадено с § 3 ДР ЗЕ (отм..). Следователно по силата на чл.2 ЗЕ (отм.) трафопостът като част от електрическата мрежа е държавна собственост. По делото не са представени доказателства процесният трафопост да попада в изключенията на чл.2,ал.2 ЗЕ (отм.). По селата на чл.4 трафопостът е част от енергийната система на страната. Не е установено да е част единствено от енергийната инфраструктура на [община], поради което първата предпоставка на § 7 ПЗР З. не е налице. Не е налице и втората предпоставка по § 7.(ал.1),т.7 ПЗР З.. По силата на чл.12 ЗЕ (отм.) Дейността по производство, пренос, разпределение, и пласмент се извършва от електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация Енергетика, следователно, щом със закон е възложено на определени правни субекти да осъществяват дейността по чл.12, то обектите, служещи за извършването им, които са изключителна държавна собственост, следва да се считат предоставени на тези субекти по силата на закон и без изричен акт за това. Като част от мрежата и процесният трафопост е предоставен за ползване и стопанисване на ДП „Електроснабдяване – П.”. Това се установява и от записването в А. от 1995 г. В. съд е приел, че макар и нормата на ал.2 на § 7 ПЗР З. да е приета по-късно, тя е функционално свързана с ал.1 и поражда действие едновременно с нея, т.к. урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси (номерирани):
1.1 При наличие на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на §7,ал.1,т.7 и ал.2 ПЗР З., обектът на спора – енергиен обект сграда – трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.
Въпросът не е обуславящ, т.к. въззивният съд не е приел това, което се твърди, а обратното – че не е установено наличието на положителните и липсата на отрицателните предпоставки, предвидени в § 7 ПЗР З..
Този въпрос всъщност е за основателността на иска и не представлява отделен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а твърдение за неправилност на въззивното решение.
1.2 Ако енергийният обект – трафопост обслужва само обекти от територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7,ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа.
Въпросът има значение за спора, но не е обусловил решаващия извод за неоснователност на иска, който се основава на §7,ал.2 ПЗР З. –че трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ответника, за което представляват доказателства и отразеното в А. от 1995 г. и в инвентарните му книги.
2.1. Допустимо ли е при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент – 17.09.1991 г., съдът да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция и това става по силата на Закона за енергетиката (отм.).
2.2. След преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма], преминали ли са трафопостовете и конкретно спорният трафопост в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса като оборотна ведомост, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди и др. документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост към 17.09.1991 г..
Жалбоподателят твърди, че разрешението на въззивния съд противоречи на решение № 64 /2010 г. по гр.д. 2612 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., и на решение № 987 по гр.д. № 3373 /2007 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК с което е прието, че записването като актив в търговските книги на държавното предприятие е доказателство, че този имот е бил предоставен за стопанисване и управление на това държавно предприятие.
Въпросът не е обуславящ, доколкото в случая предоставянето за стопанисване и управление е установено от инвентарни описи и от А. от 1995 г., в който е отбелязано предоставянето на ДП „Електроснабдяване – П.” през 1966 г.. Същото е установено и със заключението на СТИЕ.
Не е налице и противоречие с посочените решения на ВКС.
В първото посочено решение – № 64 /2010 г. по гр.д. 2612 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че няма категорични данни за включването на процесния трафопост в баланса към 17.09.1991 г. и е установено изрично последващо включване на трафопоста в капитала на Н., което е станало при увеличението на капитала.през 1997 г., а в обжалваното решение е установено предоставяне за стопанисване и управление преди 1991 г., когато е влязъл в сила З.
Във второто посочено решение – № 987 по гр.д. № 3373 /2007 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че записването на имот като актив в баланса на търговско дружество е доказателство за предоставяне му за стопанисване и управление (във връзка с приложението на чл.17а З.). Обжалваното решение не противоречи на приетото в това решение, в него не е прието противоположно разрешение, а че предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление преди 1991 г. на праводател на ответника е доказано с други доказателства – А. и инвентарни описи.
3.1. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени.
3.2. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводните записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания.
Първият въпрос не е обуславящ, т.к. съдът не е приел, че предоставяне на трафопоста за стопанисване и управление следва от счетоводно записване.
Вторият въпрос, като производен на първия, също не е обуславящ
4. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на § 7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14,ал.1 ЗНА не и е придал такова действие. Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и че приетото от въззивният съд е в насока на задължителна практика на ВКС – сочи решение № 244 /25.02.2010 г. по гр.д. № 99 /2009 г. на ВКС.
В. съд е приел, че отрицателната предпоставка на ал.2 от § 7 от З. изисква трафопостът да не е (бил) включен в баланса на Електроснабдяване П. към датата на влизане в сила на ЗМСА – 17.09.1991 г. Доколкото това съответства на приетото с посоченото решение по гр.д. № 99 /2009 г. на ВКС (Номерът на решението е 97, 244 е номерът на определението по чл.288 ГПК), че разпоредбата на ал.2 от § 7 от З., която е приета по-късно (през 1995 г.), поражда действие едновременно с ал.1 на този текст, т.к. урежда отрицателна предпоставка, следва извод, че правният въпрос е разрешен в съответствие с посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съответствието на разрешението на въззивния съд с разрешение на ВКС в решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, изключва наличието на основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Доколкото е налице съответствие с посоченото решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, и жалбоподателят не обосновава предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК в съответствие с приетото в т.4 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС – че са налице изменения в законодателството и обществените условия, които налагат осъвременяване на тълкуването на разпоредбата, следва да се приеме, че не е обосновал предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От изложеното дотук следва извод, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски, но не представя списък за разноски, нито доказателства за извършване на разноски в това производство, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № № 66 от 23.01.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 940 /2013 г.,.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.