О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
[населено място], 04.07.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 616 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и [фирма] против решение № 2155/ 15.11.2016 год. по т.д.№ 1310/2016 год. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 17/05.01.2017 год. ,с което е отменено решение № 1993/08.12.2015 год. по т.д.№ 3383/2014 год. на Софийски градски съд и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] , на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, сумата от 54 126,66 лв., платена без основание от ищеца такса пренос на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа ниско напрежение,формирана по 13 бр. фактури. Касаторите оспорват допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – произнасяне на непредявено от ищеца основание, доколкото в исковата си молба същият се е позовал на недължимост на такса пренос ниско напрежение, с оглед правото си на собственост върху трафопоста и кабелите ниско напрежение, чрез които трансформираната в трафопоста от средно в ниско напрежение електрическа енергия достига до обектите на ищеца, а въззивният съд е уважил иска предвид монтирането на средството за търговско измерване на потребената електрическа енергия, въз основа на което измерване се определя и таксата пренос, не на предвиденото от чл.14 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия място – на границата на собственост, вместо от страната на средно напрежение, от страната на ниско напрежение. Като произнесъл се въз основа на невъведен до този момент довод, касаторите считат, че въззивният съд незаконосъобразно ги е лишил от защита , съответно не е съобразил релевантни за произнасянето му факти : 1/ че между страните, предвид заварено към момента на влизане в сила на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителната електрически мрежи на производители и потребители / обн.ДВ бр.40 от 2000 год./ и последващите я, правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, определящ и „местата за доставка„, няма сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа; 2/ съгласно заварения договор за доставка, средството за търговско измерване винаги е било разположено на границата на собственост от страна ниско напрежение; 3/ без иницииране от ищеца, промяна в присъединяването и изместването му на страна „средно напрежение„ е невъзможно и практически същият черпи права от собственото си бездействие. Касаторите се позовават – предвид изграждане присъединения обект през 1987 год. и сключването на договор от 15.01.2002 год. – на едно обективно, очевидно търпимо за период по –дълъг от 10 години положение за мястото на измерване, като част от условията на договора за доставка.Това обективно положение, според страната, е равносилно на договорено между страните място на измерване и следвало да бъде съобразено, тъй като присъединяването и мястото на измерване не е уредено с императивни по характер разпоредби. Несъобразяване с последното се сочи и като постановяване в противоречие с материалния закон.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване , като и трита формулирани въпроса счита,че не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – [фирма] – претендира връщане на недължимо платена такса пренос на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа – ниско напрежение, позовавайки се на обстоятелството, че както сградата на трафопоста ,в разположения в която трансформатор се преобразува електрическата енергия от средно в ниско напрежение, така и водещите от него към обекти на ищцовото дружество кабели – ниско напрежение, са негова собственост. След като за поддържането на тези съоръжения отговаря крайният потребител – ищеца, то ответникът недължимо му начислява такса пренос, по начало дължима за компенсиране разходите по експлоатация, реконструкция, разширяване и управление на електроразпределителната мрежа, каквито ответникът не търпи за този участък от електроразпределителната мрежа.
Първоинстанционният съд,позовавайки се на действащата за процесния период нормативна уредба – чл.25 и чл.26 от Правила за търговия с електрическа енергия / ДВ бр. 64 от 17.08.2010 год., както и чл.28 ал.1 и чл.29 от Правила за търговия с електрическа енергия / ДВ бр. 66 от 26.07.2013 год. / , е приел, че е въведено изрично задължение за потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата разпределителна мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само цената на електрическата енергия, но също и цената за достъп и цената за пренос до същата.Това са законово определени цени,регулирани от ДКЕВР и дължими от всички потребители, като се определят съгласно измерено количество на консумирана електроенергия в местата за измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и ДПЕЕЕ.Съгласно чл.2 вр. с чл.10 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма] ,дружеството има задължение да извършва пренос на електрическа енергия до границата на собственост на електрическите съоръжения на клиента. Границата на собственост се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване,съгласно действащото законодателство.Въз основа разпоредбите на чл.94а и чл. 97 ал.4 ЗЕ , първоинстанционният съд е счел, че в конкретния случай границата на собственост на електрическото съоръжение на ищеца с електроразпределителната мрежа е на ниво ниско напрежение и цената на такса пренос на електрическа енергия на ниско напрежение е дължима. Собствеността върху трафопоста и кабелите ниско напрежение е счетено за ирелевантно обстоятелство, защото стойността на преноса не се формира според фактическото използване на конкретно съоръжение. Не се определя цена за ползване на конкретно захранващо съоръжение,а общите разходи по цялата мрежа се разпределят равномерно между всички ползватели. По същество, първоинстанционният съд е счел, че такса пренос се дължи и се определя от начина на присъединяване – на ниво средно или ниско напрежение.
За да отмени първоинстанционното решение и уважи иска, въззивният съд се е позовал на чл.14 ал.1 от Правила за измерване количеството електрическа енергия / ДВ бр. 38 от 11.05.2007 год. , отм. бр. 98 от 12.11.2013 год. / , посочен за пръв път от въззивника – ищец , в жалбата му. Според разпоредбата, при отдаване на електрическа енергия от електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа. Доколкото в конкретния случай мястото на измерване е на страната с по-ниско напрежение, съдът е счел, че неправомерното поставяне на СТЕ е решаващо за недължимост на такса пренос. Позовавайки се на решение , задължителна съдебна практика – реш.№ 227 по т.д.№ 1054 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС , въззивният съд е счел, че липсва законосъобразно определена – въз основа измерване на потребената електрическа енергия в нормативно установено за това място – такса пренос. Съдът е счел, че възражението на ищеца за недължима такса пренос, поради неправомерно монтиран електромер от страна на ниско, вместо на средно напрежение / безспорно между страните / подлежи на разглеждане, независимо че е направено за пръв път във въззивна инстанция, тъй като касае приложение на императивни разпоредби на закона / очевидно визирайки чл.14 ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / , за които съдът следи служебно.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторите формулират следните въпроси : 1/ Допустимо и законосъобразно ли е решение на въззивния съд, основано на възражения, въведени за пръв път пред въззивна инстанция, без да са отразени в доклада по делото ? Идентичен ли е иск за връщане на суми платени при спорно основание – собствеността на съоръжения за присъединяване с иск със спорно основание – неправилно измерване на доставяната електрическа енергия ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – противоречие на въззивното с реш.№ 549 по гр.д.№ 56/2010 год. на ІV г.о., реш.№ 112 по гр.д.№ 372 / 2010 год. на ІV г.о. , както и казуална съдебна практика – реш.№ 304 по т.д.№ 188 / 2016 год. на Окръжен съд – Варна , реш.№ 201 по гр.д.№ 3439/ 2014 год. на Софийски градски съд и решение от 21.02.2013 год. по гр.д.№ 255/ 2013 год. на Софийски градски съд; 2/ Дължима ли е такса пренос ниско напрежение от всички клиенти, чиито обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа преди приемане на Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия / обн. ДВ бр. 64 от 2010 год. и предходни обн.ДВ бр. 67 от 2004 год. / и Наредба № 3 за устройство на електрически уредби и електропроводни линии / обн. ДВ бр. 90 от 2004 г./ , т.е. за заварени присъединявания ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с влезли в сила решения, казуална съдебна практика : реш.№ 220 по т.д.№ 522 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, реш.№ 3214 по гр.д.№ 340/ 2015 год. на Благоевградски окръжен съд , решение от 05.05.2011 год. по т.д.№ 185 / 2011 год. на Окръжен съд – Стара Загора и реш.№ 167 по т.д.№ 88 / 2013 год. на Апелативен съд – Варна , като алтернативно се сочи и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3/ Може ли електроразпределителното дружество, без съдействие от присъединяваното лице и без несъгласие от него относно мястото на средство за търговско измерване при заварени случаи, присъединени преди 1999 г. , да промени едностранно страната на която да е измерването – на по-високата страна на напрежението или обратно ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият въпрос директно насочва и към преценка за допустимост на въззивното решение, за която съдът следи и служебно. Правното основание на претенцията е чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – за връщане на дадено при начална липса на основание. С въззивната жалба е въведен довод, основан на приложението на чл.14 ал.1 от Правила за измерване количеството на електрическата енергия – за неправомерно монтиране на СТЕ,като относимо към обосноваване недължимостта на такса пренос ниско напрежение, обосновавана в исковата молба само с правото на собственост върху електрически съоръжения. С това ново възражение, обаче, не се променя основанието на предявената претенция, нито се разпределя по нов начин тежестта за доказване – на ответника, по установяването на правно основание за получаване на сумата. И при пълно бездействие на ищеца в мотивиране недължимост на плащането, ответникът би бил този, дължащ пълно и главно доказване на основанието за това. Произнасянето по това възражение се основава на изследван в първоинстанционното производство и безспорен между страните факт – факта на свързване съоръженията на ищеца с електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Не се касае за произнасяне въз основа на нови,непредявени факти и обстоятелства.С разглеждане на възражението не се променя основанието на иска и същото не съставлява произнасяне в противоречие с диспозитивното начало в процеса,обуславящо недопустимост на съдебния акт.
Така формулиран първия въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Въззивният съд е счел допустимо произнасянето си по възражението за неправомерно монтиране на средството за търговско измерване, позовавайки се на императивен характер на нормите, регулиращи начина на присъединяване / чл.14 ал.1 от Правила за измерване количеството електрическа енергия / . Съгласно т.1 на ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС , при проверка правилността на първоинстанционното решение съдът може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, следователно и на още по-голямо основание дължи такова произнасяне при изричен довод за това. Следователно и с оглед мотивите на въззивния съд,решаващ за правилността на решението и обосноваването на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се явява въпроса за императивния или диспозитивен характер на приложената правна норма . Като неудовлетворяващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, въпросът не следва да се коментира с оглед въведените допълнителни селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Вторият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл дължима такса пренос и по заварени,преди влизане в сила на посочените във въпроса подзаконови нормативни актове, правоотношения по сключени договори за доставка на електроенергия, но е счел, че същите следва да бъдат съобразени с новоустановените изисквания и това следва да стане с изрична договорна клауза, отричайки продълженото уреждане на правоотношението при заварения начин на присъединяване, като последващо конклудентно съгласие за този начин на присъединяване, поради изначалното му противоречие с императивни по характер правни норми. Формулираният въпрос не съдържа релевантни спрямо тези решаващи мотиви предпоставки , а допълване на съдържанието му не е в правомощията на настоящата инстанция.Необоснован, впрочем, би бил и допълнителния селективен критерий. Решение № 220 по т.д.№ 305/2015 год. на Пловдивски апелативен съд е постановено при идентична фактическа обстановка относно начина на присъединяване , но в хипотеза на изрично договорено между страните място за поставяне средството за търговско измерване , макар в отклонение от нормативно установеното в чл.14 ал.1 от Правила за измерване количеството електрическа енергия. Решение от 05.05.2011 год. по т.д.№ 185/2011 год. на Старозагорски окръжен съд също съобразява начисляването на такса пренос в съответствие с мястото на присъединяване на електрическите съоръжения на клиента , но не се коментира дали същото е в съответствие или противоречи на чл.14 ал.1 от Правилата, в който смисъл не е установим обективен идентитет във фактите,предпоставящи различен отговор на идентичен правен въпрос.Решение № 3214 по гр.д.№ 340/2015 год. на Благоевградски окръжен съд също не удовлетворява изискването за обективен идентитет, съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС : разрешава спора дали такса достъп до електроразпределителна мрежа, такса пренос и такса мощност се дължат, въпреки фактическо присъединяване към същата, когато клиентът използва собствен източник на електрическа енергия и безспорно не черпи такава от електроразпределителната мрежа на съответното енергийно дружество.Решение № 167 по т.д.№ 88/2013 год. на Варненски апелативен съд също не коментира приложение на чл.14 ал.1 от Правилата.По приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е конкретизирана правната норма,регулираща такса пренос именно за заварени правоотношения,чието тълкуване да е предпоставило противоречива съдебна практика,предвид неяснота, непълнота или противоричовост на самата норма.
Третият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като решаващ мотив на въззивния съд, в отговор на същия, не обуславя правния резултат. Ответниците целят да обосноват, че доколкото иницииране на промяна на схемата на присъединяване може да изхожда само от крайния потребител, то бездействието на последния за съобразяването му с правомерния ,според закона , начин на свързване, следва да се санкционира с дължима такса пренос, съобразно фактическия начин на присъединяване.Последното по същество конфронтира с тезата на ответниците, че мястото на присъединяване е въпрос на свободно договаряне между страните, респ. и в заварените от Правилата за измерване количеството електрическа енергия случаи следва да се приеме за конклудентно договорено,в съответствие с фактическото положение,след като не е предприета промяна.Това е и решаващия за изхода на спора правен въпрос, който касаторите не са формулирали и обосновали. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, необоснован се явява в случая, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е ясно коя правна норма касаторите визират, като подлежаща на тълкуване, в отговор на правния въпрос, а и такава / въвеждаща визираните от ответниците санкционни последици при бездействие на ищеца – краен потребител / настоящият състав не съзира. Тезата на ответниците по начало се основава на диспозитивен характер на правната уредба и конклудентно сключено с ищеца споразумение, относно начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа, в който случай и съобразно цитираната от въззивния съд задължителна съдебна практика би било обосновано заплащане такса пренос и в отклонение от правилото на чл.14 ал.1 от Правилата за измерване количеството електрическа енергия относно начина на присъединяване. Въпрос с такова съдържание,обаче,не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2155 / 15.11.2016 год. по т.д.№ 1310 / 2016 год. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 17 / 05.01.2017 година.
ОСЪЖДА [фирма] и [фирма], на основание чл.78 ал.1 и ал.10 ГПК, да заплатят на [фирма] разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :