4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
[населено място] ,31,10,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври , през две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2037 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 2161/24.06.2016 год. по т.д. №1546/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на дружеството против решение № 52/31.07.2015 год. по т.д.№ 28/2015 год. на Кюстендилски окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност на дружеството,определена е начална дата на неплатежоспособността, назначен е временен синдик и определена дата на първото събрание на кредиторите.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с доводи относно причината да не разполага с формално потестативно право на жалба, като страна в първоинстанционното производство – отказа на съда да го конституира, на основание чл.629 ал.4 ТЗ, като присъединен кредитор към молбата по чл.625 ТЗ на ЕТ „И. Е. 2000 В. В.„, обжалването на който въззивна инстанция е счела недопустимо. Като се позовава на противоречива съдебна практика по този правен въпрос, страната намира, че незаконосъобразността на отказа подлежи на преценка и във въззивното производство по обжалване решението по чл.630 ТЗ.В останалата си част жалбата съдържа доводи относно правния интерес на [фирма] от конституирането им като присъединен кредитор. Ответните страни – [фирма] и ЕТ „И. –Е. 2000 В. В.„ – оспорват частната жалба с доводи за липса на правен интерес понастоящем от присъединяване в производството като кредитор,доколкото с постановеното решение е открито производство по несъстоятелност на длъжника и правата си срещу същия жалбоподателят би могъл да защити директно в това производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ разглеждането на въззивната жалба на [фирма] съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
[фирма] са подали молба за присъединяване като кредитор в производството по подадена от друг кредитор молба по чл. 625 ТЗ, за обявяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на [фирма]. Конституирането му по реда на чл. 629 ал.4 ТЗ е отказано по съображения за нередовност на молбата – неприложено уведомление по чл.78 ДОПК, както и по съображения относими към преценка на материално – правната му легитимация на кредитор / определение от с.з. на 29.07.2015 год. по т.д.№ 28 8 2015 год. на Кюстендилски окръжен съд / . С определение № 221 / 20.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 209/2016 год. , частната жалба на страната, срещу отказа за конституирането й по реда на чл. 629 ал.4 ТЗ ,е оставена без разглеждане,като недопустима , тъй като атакуваният акт е счетен за непреграждащ развитието на производството по несъстоятелност, както и поради непредвидената му изрична обжалваемост от законодателя. Съдът е изложил и допълнителни съображения за липса на правен интерес от конституиране тепърва, с оглед откритото производство по несъстоятелност и възможността неприсъединеният кредитор да защити интереса си в същото. Цитирана е съдебна практика – решения на касационни състави, постановени по реда на чл.274 ал.2 ГПК , а не по чл. 274 ал.3 ГПК.
Настоящият състав не споделя съображението за непреграждащ ефект на определението на съда по несъстоятелността, постановено по молба с правно основание чл.629 ал.4 ТЗ,с която се отказва присъединяване на кредитор.Преграждащият ефект следва да се преценява не по отношение на развитието на вече образуваното по молба на друг кредитор на същия длъжник производство по чл.625 ТЗ, а по отношение на искащото присъединяване лице – кредитор,с оглед реализиране правата, които разпоредбата на чл.629 ал.4 ТЗ му осигурява – на възможна главна страна, съмолител в процеса, бидейки във всички случаи обвързана с решението за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.630 ал.3 ТЗ, независимо от участието му.Не би могло така обвързан от възможно решение по делото правен субект, да се лиши от защитата на предвиденото от законодателя право да участва за постигането на правния резултат,с оглед осигуряване адекватно на интереса му решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.При това възможността молителят – кредитор да защити интереса си от откриване производство по несъстоятелност на същия длъжник в самостоятелно,образувано по негова молба производство по чл.625 ТЗ, не е абсолютно гарантирана, напротив – изключена е,в случай на уважаване първата по поредност молба по чл.625 ТЗ, именно с оглед действието на постановеното решение, съгласно чл.630 ал.3 ТЗ.Не може интересът на този кредитор да се прецени като адекватно защитен само с оглед възможността да упражни правото си самостоятелно,в случай на отхвърляне по-рано подадената молба по чл.625 ТЗ, нито с оглед възможността да иска присъединяване по реда на чл.213 ГПК на образуваното по негова молба паралелно производство по чл.625 и сл.ГПК.Подобна логика освен в абсолютен контраст с изискванията за процесуална икономия, подхвърля защитата на правото на този кредитор на случайността – паралелното развитие на образуваното първо производство да осигури времево възможността от присъединяване, отделно от необжалваемостта на евентуално постановен отказ за подобно присъединяване. С правото на присъединяване по чл.629 ал.4 ТЗ е защитен интереса на кредитора да съдейства за постановяване адекватно на обективните обстоятелства решение за откриване на производство по несъстоятелност – досежно действителна начална дата на неплатежоспособност, прилагане кореспондиращо на фактическите обстоятелства правно основание – чл.630 ал.1 или ал.2 ТЗ или чл.632 ТЗ, надлежни обезпечителни мерки, вкл. привременни, но също и интереса му от възползване от конкретната по-ранна дата на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ, при последващи искове за попълване масата на несъстоятелността / поради това не осигурява идентична защита възможността за нова молба по чл.625 ТЗ ,при отхвърляне на първоначално подадената от друг кредитор /.Още повече , изключване възможността за образуване на повече от едно производства по чл.625 ТЗ,срещу един и същ длъжник,от различни кредитори на същия,е разрешение щадящо по отношение бъдещата маса на несъстоятелността / с оглед спестяване на разноски /, в случай на уважаване молбата, т.е. се явява в интерес,а не в противоречие с интереса на вече конституираните кредитори – молители,а и на всички кредитори на несъстоятелния длъжник,с оглед бъдещото им удовлетворяване.
На настоящия състав е известна постановената в производства по чл.274 ал.2 ГПК и като такава – незадължителна и за въззивна инстанция съдебна практика в противен смисъл: опр.№948 по ч.т.д.№ 948/2011 год.,опр. № 479 по ч.т.д.№ 2643/2013 год., опр.№ 347 по ч.т.д.№ 1626/2014 год.,опр.№ 809 по ч.т.д.№ 2635/2014 год. и опр.№ 105 по ч.т.д.№ 263/2016 год. – всички на състави на второ търговско отделение на ВКС.Тази практика настоящият състав не е споделял и в предходни свои произнасяния / опр. по ч.т.д.№ 1262 / 2016 год., опр.№149/12.02.2014 год. по ч.т.д.№ 4774/2013 год. , опр.№ 852/28.11.2013 год. по ч.т.д.№ 4058/2013 год. на І т.о. на ВКС /. Защитата и преграждащия за осъществяването й ефект следва да се съотнася към правото, което съдебният акт разрешава или отрича,преценявайки съществува ли за същото друга еднакво ефикасна и гарантирана форма на защита.Именно последната в случая не е налице.
Независимо от преждеизложеното, при влязъл в сила отказ за конституиране по реда на чл.629 ал.4 ТЗ, правилни са съображенията на въззивния съд, че за [фирма] не е възникнало потестативно право на въззивна жалба срещу решението по чл.630 ТЗ, поради което и правилно същата е оставена без разглеждане.Няма основание в настоящото производство, по реда на обжалването на първоинстанционния акт,да се счита възникнало тепърва качеството на главна страна за жалбоподателя.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2161/24.06.2016 год. по т.д. №1546 / 2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :