О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 19.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело №3342/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. К., [населено място], приподписана от адвокат Ц. М., срещу решение №87 от 21.01.2015 г. по гр. дело №2316/2014 г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се правят множество касационни оплаквания и се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, която приемала, че когато двамата съпрузи са изразили воля за закупуване на имота, транслативният ефект настъпва в патримониума и на двамата. Сочи се, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касация М. И. А. оспорва касационната жалба в становище по чл.283 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №3726/12.07.2014г. по гр. дело №6711/2013г. на Варненския районен съд. С първонстанционното решение е допусната делба на апартамент, находящ се в [населено място] /подробно описан/, между С. Н. К. и М. И. А. при квоти : 3 598/417 916 ид.ч. за първия и 413 958/417 916 ид.ч. за втората. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод през 2009г. Делбеният апартамент е придобит по време на брака с договор за покупко-продажба от 03.01.1997г., сключен между [община] и М. А.. Възражението на ответницата А., че е налице частична трансформация на нейни лични средства при придобиване на имота е приета за основателна. Изводът е изграден след анализ на събраните гласни и писмени доказателства относно установената фактическа обстановка за извършено единствено в полза на А. от нейните роднини дарение на 410 000 нед.лева и влагането на същите при закупуването на процесния апартамент. За неоснователно е прието становището на ищеца, че възражението за трансформация е погасено с изтичане на едногодишен срок, считано от влизане в сила на бракоразводното решение. Съдът е направил разграничение между иска по чл.29 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество и този по чл.23 СК за трансформация на лични средства при придобиване на вещи по време на брака.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Повдигнатите от касатора въпроси не могат да обуславят допускане касационно обжалване на решението, защото не са от значение за изхода на делото. Въззивният съд не е приел, че и двамата съпрузи са страна по договора за покупко-продажба, сключен с общината. Освен това, съгласно приетото в т.4 от ТР №5/29.12.2014г. по тълк.д. №5/2013г., ОСГТК, ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името и на двамата съпрузи, може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл.23,ал.1 СК. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК релевират само касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение. Твърдяната необоснованост на съдебния акт не може пряко да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1000 лева, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №87 от 21.01.2015 г. по гр. дело №2316/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Н. К. да заплати на М. И. А. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: