3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
С., 29,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3669/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. акционерно дружество „ А. Б.”- [населено място] против решение №ІІ-40 от 06.06.2013 г. по т.д. № 378/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба- Г. К. Г. от [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е формулирал въпроса – „ В случаите на имуществена застраховка „ Срещу разни финансови загуби”по т.16, раздел ІІ от приложение №1 от КЗ, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг…, при условие че са изпълнени условията по застрахователната полица относно настъпването на застрахователното събитие, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на определяне/ изплащане на застрахователното обезщетение”.Касаторът е посочил, че приетото от въззивния съд било не само в „ противоречие с материалното право”, но и противоречало на изброени и приложени решения на съдилищата, с които било прието, че в същата хипотеза застрахователното обезщетение, във връзка със сключен договор между лизингодателя и трето лице договор за лизинг, чието застрахователно покритие обхваща неплатените от лизингополучателя лизингови вноски, било формирано от сбора на всички лизингови вноски.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос е релевантен, макар и несвързан изцяло с решаващия извод на съда, обосноваващ правото на обезщетение и обусловеното от него суброгационно право на застрахователя и с уговореното с договора за лизинг – т.1.4, раздел ІІ и т.7. Макар обаче и поставил въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът не обосновава допълнителния критерий, който той е посочил като наличен по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Извън това, че приложените решения на съдилищата не са окончателни и поради това следва да бъде установявано по отношение на всяко едно от тях влизането му в сила – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. , но и същите дори и да са влезли в сила са ирелевантни, тъй като въпросът е разрешен със задължителна практика, с която съдилищата са длъжни да се съобразят – решение № 191/09.03 2011г. по т.д. №92/10г. на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, с което изрично е прието, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на автомобила преди изтичане на лизинговия период, застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение за съответните лизингови вноски , за периода от връщане на лизинговата вещ до крайния срок на договора за лизинг. Наличието на задължителна практика по поставения въпрос с която обжалваният съдебен акт е в съответствие, изключва наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, сочено от касатора. Следователно, същият не обосновава допълнителен критерий, поради което на соченото основание не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Ирелевантни към производството по чл.288 ГПК са изложените от касатора оплаквания за неправилност на акта, които се квалифицират по чл.281, ал.1 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-40 от 06.06.2013 г. по т.д. № 378/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: