ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415
София 10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 466/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. по м. , търговия и м. – гр. С. срещу Решение от 17.ІІ.2008 г. по гр.д. № 156/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила Решение от 9. ХІ.2005 г. по гр.д. № 10 665/ 2004 г. на СРС, 45 с., с което е признато за установено по отношение на К. по м. , търговия и м. – гр. С., че “Б” Е. – в несъстоятелност – гр. С. е собственик на четириетажна административна сграда, подробно описана, находяща се в гр. С., бул.”Ц”ІІІ №126, обособена с отделен вход от четириетажна административна сграда, на основание чл. 108 ЗС и ответникът е осъден да предаде на ищеца държането на имота, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи разрешените от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС съществени процесуални въпроси: за задължението на съда по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.), като съдът не се е произнесъл по направеното във въззивната инстанция възражение и представените доказателства, че Договор за замяна от 16. Х.2003 г. е противопоставим на ищеца, защото е вписан преди акта, на който той основава правото си, и по възражението, че ответникът е собственик на основание изтекла придобивна давност, и събраните доказателства – свидетелски показания и признание на представителя на ищеца, които въпроси са съществени, тъй като обосновават друг изход на делото. Жалбоподателят сочи задължителна съдебна практика по изложените въпроси: Р. №567/26.ІХ.2002 г. по гр.д. №71/2002 г., Р. №155/25.ІІ.2005 г. по гр.д. №409/2004 г., Р. №931/3. Х.2008 г. по гр.д. №6328/2007 г., Р. №152/4.ІІІ.2008 г. по т.д. № 733/2007 г., Р. №1070/23. Х.2008 г. по гр.д. №4753/2007 г., Р. №1073 /1. Х.2008 г. по гр.д. №3068/2007 г., Р. №116/1. Х.2008 г. по гр.д. № 4876/ 2007 г. на ВКС. Жалбоподателят излага и процесуални въпроси, които имат значение за активната легитимация на ищеца, поради което са съществени, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: за задължението на съда по чл. 157 ал. 3 ГПК (отм.), за доказателственото значение на изходящ от страната частен документ и за спирането на делото по чл. 182 ал. 1 б. ”г” ГПК (отм.). Жалбоподателят подробно обсъжда заключенията на експертизите, за които поддържа, че са основани на оспорени от него документи, негодни да установят обстоятелствата, за които се отнасят, по съображенията, изложени за всеки от посочените документи, и сочи, че тъй като спорът за истинността на акт АДС №7215/1970 г., е предмет на гр.д. № 7760/2007 г. на СРС, въззивният съд е следвало да спре делото, по които въпроси се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: Р. №932/25.ІХ.1991 г. по гр.д. № 699/1991 г., Р. №385/11.ІІІ.2003 г. по гр.д. №1926/2001 г., Р. №954/10.І.2005 г. по гр.д. №35/2004 г., Р. № 875/11.VІІІ.2008 г. по гр.д. №2705/2007 г., Р. №30/6.І.1970 г. по гр.д. № 2069/1969 г., Р. №245/27.VІІ.2006 г. по ч.т.д. №228/2006 г., Опр. № 401/20. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. №1980/2008 г. Жалбоподателят поддържа, че формулираните въпроси имат значение и за точното прилагане на закона, което следва да се преценява и с оглед конкретния правен спор, а не само с оглед отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, като по всяко конкретно дело законът не може да бъде приложен правилно, ако релевантните за спора факти не са установени правилно. Жалбоподателят възразява, че като не се е произнесъл по възражението, че Договор за замяна е противопоставим на ищеца, и по възражението за придобивна давност, въззивният съд не е приложил точно закона, и като не е обсъдил експертизите, не се е произнесъл по оспорването на частните документи и не е спрял делото до приключване на гр.д. № 7760/2007 г., е установил неправилно релевантните за спора факти и неправилно е приложил закона. Прилага и копие от Р. №1692/14. ХІІ.2000 г. по гр.д. № 661/ 2000 г. на ВКС и от ТР №1/2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “Б” Е. – в несъстоятелност – гр. С. по съображенията, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество касационната жалба, а по съображенията, изложени в Отговор на изложение за допускане на касационна жалба, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата – трети лица помагачи на страната на ответника Д, ч. МРРБ и О. а. София, не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК:
По изведените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, които са важни, тъй като от тях зависи изходът на делото: за задължението на съда по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.) да обсъди доводите на страните и събраните доказателства, включително възражение за придобивна давност и за задължението по чл. 157 ал. 3 ГПК (отм.). Разрешен процесуален въпрос е налице, когато съдът се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени процесуални действия от страните или не е зачел надлежно извършени от тях процесуални действия, като не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл в решението по някой процесуален въпрос, достатъчно е да е процедирал неправилно. За да е от значение за изхода на делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението – да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос, да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателя.
Трайноустановена и непротиворечива е съдебната практика, съдържаща се и в посочените и представени от жалбоподателя решения на ВКС за задълженията на съда по чл. 188 ал. 1 ГПК и по чл. 157 ал. 3 ГПК (отм.). В случая въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с тази практика – обсъдил е доводите и възраженията на страните, и релевантните писмени доказателства, като е посочил тези, неотносими към спора, обсъдил е показанията на разпитаните свидетели, както и изслушаните технически и счетоводни експертизи. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в нарушение на съдебната практика, въззивният съд не се е произнесъл по възражението за изтекла давност, направено във въззивната инстанция. Съгласно чл. 83 ЗС вр. чл. 120 ЗЗД, давността не се прилага служебно, и както излага жалбоподателят в Молбата си по гр.д. № 37/ 2006 г., в Протокол от с.з. на 25.ІХ.2006 г. не е записано възражението за изтекла придобивна давност. Тъй като протоколът от съдебно заседание има удостоверително действие за процесуалните действия, извършени от съда и страните на посочената дата, на 25.ІХ.2006 г., когато страните са правили изявления за упражняваната фактическата власт върху имота във връзка със спорното обстоятелство за идентичността на сградата и за държането, като елемент от фактическия състав на -чл. 108 ЗС, жалбоподателят не е направил възражение за придобивна давност. Такова се прави от него за първи път с Молбата от 16.ІІ.2009 г., постъпила след приключване на съдебното дирене на 6.ІІ.2009 г. При ненаправено от жалбоподателя възражение до деня на приключване на устните състезания, съдът не е допуснал процесуално нарушение, което да се е отразило на правилността на решението и не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, посочена и от жалбоподателя.
По формулираните важни процесуални въпроси, които имат значение за активната легитимация на ищеца, за които жалбоподателят поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: за задължението на съда по чл. 157 ал. 3 ГПК (отм.), за доказателственото значение на изходящ от страната частен документ и за спиране на делото по чл. 182 ал. 1 б. ”г” ГПК (отм.). Подробно развитите от жалбоподателя съображения по тези въпроси, са релевантни към основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като жалбоподателят фактически изразява несъгласие с възприемане на експертизите от съда и неуважаване на оспорването на акта за държавна собственост №/1970 г. Така жалбоподателят атакува формираното вътрешно убеждение на съда по възприетата фактическа обстановка, а при изграждане на изводите си по фактите, съгласно чл. 188 ГПК (отм.), съдът има правото да приеме за доказани определени факти и обстоятелства, в който смисъл е и практиката на ВКС, посочена от жалбоподателя.
С оглед изложеното не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице и соченото основание, че формулираните съществени процесуалноправни въпроси имат значение и за точното прилагане на закона, което следва да се преценява и с оглед конкретния правен спор, като по всяко конкретно дело законът не може да бъде приложен правилно, ако релевантните за спора факти не са установени правилно. Оплакването, че като не се е произнесъл по направените възражения, съдът не е приложил точно закона, и че като не е обсъдил експертизите, не се е произнесъл по оспорването на частните документи и не е спрял делото, съдът е установил неправилно релевантните за спора факти и неправилно е приложил закона, е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, трябва разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
За касационното производство жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата разноски 48 000 лв.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 17.ІІ.2009 г. по гр.д. № 37/ 2006 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. по м. , търговия и м. – гр. С. да заплати на “Б” Е. – в несъстоятелност – гр. С. лв. – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: