О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр. София, 15.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 368 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД.
Образувано е по частна касационна жалба на К. за у. на и. , придобито от престъпна д. , гр. С.срещу определение № 30 от 15.02.2010г. по ч. гр. д. № 39/2010г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 3 от 22.12.2010г. по ч. гр. д. № 339/2009г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на К. за у. на и. , придобито от престъпна д. , гр. С. за налагане на обезпечителна мярка запор върху движимите вещи /машини, съоръжения, оборудване, обзавеждане, инвентар и други/, намиращи се в два поземлени имота, а именно: поземлен имот № 2* в землището на гр. О., област Бургас, местност „Чеир баши”, ведно с построените в имота сгради, както и стопански двор в землището на с. С., община П., съставляващо имот № 1* ведно с построените в него сгради.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че съдът не е съобразил, че административният ред по ЗОПДИППД за у. на и. , придобито от престъпна д. , е спазен от органите на КУИППД, както и че местонахождението на претендираното и. е установено. Поддържа становище, че обезпечителната мярка е адекватна на обезпечителната нужда, без нея осъществяването на правото на ищеца ще е невъзможно или съществено ще се затрудни и исковата претенция е вероятно основателна. Частният жалбоподател излага съображения, че за него съществува обективно затруднение за точно индивидуализиране на намиращите се в посочените имоти и сгради движими вещи, и с оглед двата начина на налагане на запор като обезпечителна мярка индивидуализацията може да се извърши с описване на движимите вещи от съдебния изпълнител. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – практиката на съдилищата по въпроса за у. на имуществото по вид, стойност и произход в производство по у. на и. , придобито от престъпна д. , е противоречива – определение № 173/24.07.2008г. по ч. гр. д. № 284/2008г. на Търговищки окръжен съд, определение № В53/23.09.2008г. по в. ч. гр. з. № 432/2008г. на Варненски апелативен съд и определение № 2345/19.12.2009г. по ч. гр. д. № 554/2009г. на Благоевградски окръжен съд; по спорните въпроси няма трайноустановена практика на ВКС. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да се допусне исканото обезпечение.
Ответниците И. Б. С. лично и като Е. „Б” и Д. Г. Д. – С. не изразяват становище по частната касационна жалба.
Прокуратурата на Република България не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване с. акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което молбата на К. за у. на и. , придобито от престъпна д. , гр. С. за налагане на обезпечителна мярка запор върху движимите вещи /машини, съоръжения, оборудване, обзавеждане, инвентар и други/, намиращи се в два поземлени имота, е отхвърлена, Бургаски окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение – направеното от комисията изменение на иска с включване на неопределено движимо и. не само не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, но и за ищеца не е известно дали въобще съществува такова и. , какви конкретно вещи включва, кога са придобити, с какъв придобивен способ, на каква стойност и от кого. При липса на яснота за предмета на иска не може да се извърши преценка за вероятната основателност на иска и за обезпечителната нужда. Възможността за запор чрез опис на движима вещ от с. изпълнител по чл. 450, ал. 1 ГПК е предвидена в хипотезата на изпълнителното производство, когато подлежи на удовлетворяване едно категорично установено право с надлежно изпълнително основание, без да се налага преценка за необходимостта от запора. Въззивният съд се е позовал на уредения в ЗОПДИППД административен ред за у. на наличните вещи по вид и стойност, индивидуализиране на същите, правомощията на комисията, възможността за извършване на проверки, включително с. съдействието на органите на МВР, следствието и прокуратурата и събирането на доказателства, въз основа на които се изготвя мотивирано заключение, в което се посочват видът и размерът на имуществото, подлежащо на отнемане в полза на държавата, за което комисията внася мотивирано искане до съда съгласно чл. 27 и чл. 28 ЗОПДИППД. Направен е извод, че искане за обезпечение, съответно за отнемане на и. , без същото да е установено по вид, стойност и произход в досъдебното производство по ЗОПДИППД, е недопустимо.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, от който зависи изходът на делото и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Съобразно доводите на частния жалбоподател релевантните материалноправни и процесуалноправни правни въпроси са: 1/ може ли да се допусне обезпечение на мотивирано искане с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на движими вещи, които не са индивидуализирани в исковата молба и молбата за обезпечение, а е посочено само тяхното местонахождение, чрез запор на неиндивидуализираните движими вещи; 2/ може ли индивидуализацията на движимите вещи – предмет на обезпечението на иска да се извърши с опис от съдебния изпълнител. Посочените правни въпроси се решават противоречиво от съдилищата, видно от влязлото в сила определение № 2345/19.12.2009г. по ч. гр. д. № 554/2009г. на Благоевградски окръжен съд, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД съдът налага обезпечителни мерки при условията и по реда на ГПК. За да се допусне обезпечение на иска, е необходимо да са налице няколко предпоставки, посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК: ищецът да има право на обезпечение на предявения иск, т. е. искът да е допустим и вероятно основателен; да е налице интерес от неговото обезпечаване – без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението; обезпечителната мярка да е подходяща. Целта на обезпечаване на иска е от една страна, да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, от друга страна да попречи да се осъществи неоснователно претендираното право.
Преценката за допустимост и вероятна основателност на предявения иск /в случая мотивираното искане по чл. 28 ЗОПДИППД/ предполага проверка на редовността на исковата молба /мотивираното искане/. Индивидуализацията на спорното право се извършва с основанието и петитума, като основанието обхваща фактите, от които произтича претендираното право. При направено мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна д. , имуществото следва да бъде индивидуализирано. Това се отнася и за движимите вещи – част от претендираното и. , за което се твърди, че е придобито от престъпна дейност. Необходимостта от индивидуализация на движимите вещи е обусловена и от правото на защита на ответника и възможността за оборване на презумпцията по чл. 4 и чл. 8 ЗОПДИППД. При липса на посочване на движимите вещи, чието отнемане се претендира, е налице нередовност на мотивираното искане, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 129 ГПК. Едва след отстраняване на недостатъците може да бъде извършена преценка дали искът е допустим и вероятно основателен.
По въпроса „може ли индивидуализацията на движимите вещи – предмет на обезпечението на иска да се извърши с опис от съдебния изпълнител” са налице две становища в съдебната практика. Според едното становище, тъй като за молителя съществува обективно затруднение за точно индивидуализиране на намиращите се в сградите машини и съоръжения, искането за налагане на обезпечителната мярка „запор” следва да бъде уважено, както е заявено, т. е. „запор на всички машини и съоръжения, находящи се в посочена сграда”, като движимите вещи могат да бъдат конкретизирани и индивидуализирани чрез извършване на опис от с. изпълнител. Другото разбиране е, че възможността за запор чрез опис на движима вещ от с. изпълнител по чл. 450, ал. 1 ГПК е предвидена в хипотезата на изпълнителното производство, когато подлежи на удовлетворяване едно категорично установено право с надлежно изпълнително основание, без да се налага преценка за необходимостта от запора, докато допускането на „запор” като обезпечителна мярка се извършва от съда в обезпечителното производство при преценка на предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК. Настоящият с. състав намира за правилно второто становище. Преди да допусне исканата обезпечителна мярка съдът е длъжен да извърши проверка на предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК и след издаване на обезпечителната заповед съдебният изпълнител процедира по реда на чл. 450, ал. 2 ГПК. Ако се приеме, че индивидуализацията на движимите вещи може да се извърши от съдебния изпълнител, се игнорира проверката на предпоставките за допускане на обезпечение, предвидени в част ІV, глава ХХХІV на ГПК, и се прехвърлят правомощията на органите за у. на и. , придобито от престъпна д. , върху съдебния изпълнител, което е недопустимо.
Изложените от въззивния съд доводи и съображения са правилни и съответстват на разпоредбите на ГПК и ЗОПДИППД. Законосъобразно Бургаски апелативен съд се е позовал на предвидения в ЗОПДИППД административен ред за у. на наличните вещи по вид и стойност, правомощията на комисията, извършването на проверки с. съдействието на органите на МВР, следствието и прокуратурата с оглед индивидуализиране на съответното и. и събиране на доказателства за изготвяне на мотивирано заключение, както и искане за обезпечение.
Въз основа на изложените съображения настоящият с. състав счита, че обжалваното въззивно определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 30 от 15.02.2010г. по ч. гр. д. № 39/2010г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.