5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№417
[населено място] 09.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесети април,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3044 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Б. против решение № 802/28.04.2014 год. по гр.д.№ 177/2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 10.06.2013 год.по гр.д.№7128/2011 год. на Софийски градски съд,с което е отхвърлен предявеният от касаторката против Г. ф,иск с правно основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от смъртта на сина на същата, настъпила в причинна връзка с ПТП от 24.01.2009 год.,по вина на неизвестен водач на неизвестно МПС.Касаторката оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.300 ГПК ,относно обвързващата сила на постановеното в наказателното производство по н.о.х.д № 471/2009 год. на Ловешки окръжен съд решение,с което ищцата Т. Б. е призната за невиновна в това,че на посочената дата,като водач на автомобила,в който е пътувал пострадалият й син, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП – и по непредпазливост е причинила смъртта на Д. Р. Б..Страната счита,че противно на възприетото от въззивния съд,същият е следвало да се счита обвързан и от установеното в мотивите на решението относно механизма на настъпване на транспортното произшествие. Позовавайки се на решение на ОСНК на ВС,твърди че оправдателната присъда,посочвайки причината,поради която деянието, за което е била обвинена ищцата и касатор, не е виновно – в случая поведението на неизвестен автомобил, в причинна връзка с което се твърди настъпването на ПТП, а именно – навлизането му в лентата на движение на обвиняемата – следва да бъде зачетена,като обвързваща относно установеността на тази причина,доколкото формира сила на пресъдено нещо за основанието,послужило за оправдаването на подсъдимата.Касаторката твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила и предвид несъобразяване на събраните свидетелски показания,респ. коментирането им в съответствие със заключението на приетата медицинска и автотехническа експертизи.Оспорва годността да бъдат ценени, като извънсъдебно признание на релевантни за настоящия спор факти,заявените от нея факти и обстоятелства в наказателното производство,каквото касаторката счита,че е сторил въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение.
Ответната страна – Г. ф – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,тъй като формулираните въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение,като не е обоснован и допълнителния селективен критерий със съдебна практика по наказателно дело.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, отхвърлящо иска, приемайки че постановената оправдателна за ищцата присъда не е задължителна за гражданския съд по отношение установения механизъм за настъпване на ПТП.Обосновал е извод,че доказателственият материал по делото не установява факта на навлизане на неустановен автомобил в лентата за движение на ищцата,като твърденията на същата – че именно това навлизане е предпоставило предприетата от нея спасителна маневра на изтегляне плътно вдясно, при което е засегната страничната мантинела и от разкъсването на която са настъпили вредоносните последици – се явяват подкрепени единствено от показанията на съпруга й, управлявал МПС на отстояние 30-40 м. пред ищцата,към момента на ПТП.Съдът е приел,че липсват доказателства ПТП да е в причинна връзка с поведението на водача на друг,неустановен автомобил,препращайки изрично към изводите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.Не е съобразена като обвързваща,досежно механизма на настъпване на ПТП – с участието на неизвестен водач на МПС, навлязъл в лентата за движение на ищцата – постановената по отношение на същата оправдателна присъда.
Основният довод на ищцата е свързан именно с мотивите на оправдателната присъда,в които и като причина за действията на ищцата по отклоняване на автомобила вдясно е прието възникване на непосредствена опасност за движението – навлизане на друг автомобил в лентата на движение на автомобила на ищцата. Страната цитира мотивите на потвърдителното решение на ВКС по нак. дело № 380/ 2010 год. , че е „ налице внезапност,която е била непредвидима , и неочаквана за подсъдимата, за да й бъдат вменени във вина нарушения на правилата за движение / чл.20 ал.2 пр.2 ЗДвП /„ и „ се касае за случайно събитие по чл.15 НК„.Същевременно се цитират и мотивите на въззивната наказателна инстанция, в които е прието действие на ищцата при „крайна необходимост – предприемане на спасителна маневра, като престъпният резултат не е предопределен от тези действия„.Касаторката мотивира извод, че обстоятелствата при които е извършено деянието,са част от самото деяние,респ. от фактическия състав на престъплението. Мотивите на първоинстанционния акт на наказателния съд не са представени.
Видно от мотивите на въззивната инстанция – решение № 63 по н.о.х.д. № 44/2010 год. на Великотърновски апелативен съд , от доказателствата по делото е прието, че причина за поставяне началото на пътнотранспортното произшествие е поведението на водач на насрещно движещ се товарен автомобил,който неочаквано в завоя навлязъл в насрещното / на ищцата / пътно платно. Предвид липсата на спирачни следи, както и поради движещия се пред ищцата товарен автомобил,управляван от съпруга й , респ. наличието на завой на пътя, е презумирана възможност за същата да констатира навлизането на насрещния автомобил на отстояние не повече от 50 метра . Изрично е прието, че е неустановимо как спрямо осовата линия се е движил този насрещен автомобил,вкл. колко навътре в насрещното / на ищцата / платно е навлязъл,макар последното да е обуславящо за преценка адекватността на действията на ищцата по изтегляне плътно вдясно. Съдът е приел,че при безусловно възникнала непосредствена опасност за живота и здравето на лицата в двата автомобила, подсъдимата е действала адекватно,тъй като опасността не би могла да бъде избегната с предписаните в чл.20 ал.2 изр. 2 ЗДВП действия / намаляване на скоростта и спиране /,както и по какъвто и да било друг начин,освен чрез отклоняване автомобила вдясно,за заобикаляне на движещото се препятствие.Изрично в мотивите,обаче,е посочено, че смъртта на детето не произтича от предприетите от страна на подсъдимата действия – по отклоняване на автомобила вдясно,за да избегне сблъсъка с насрещно движещ се товарен автомобил , а от неправилно изпълнената предпазна ограда /мантинела/, която и ако би отговаряла на изискванията, при този ъгъл на движение и скорост на автомобила на ищцата / а дори и при по-висока такава / не би следвало да претърпи разкъсване , поради липса на връзка между отделните секции,от което й деформиране пряко е последвало и увреждането, както и не би причинила деформации на автомобила, по-големи от нагъвания и незначителни повреди от външна страна на купето,отдясно. Действията на подсъдимата са квалифицирани само като „начало на един причинно-следствен процес, при развитието на който е налице девиация и смяна на ударението на определящото обстоятелство, обусловена изцяло от дефектите на предпазната ограда – противоправно изградена,без това да е могло да бъде известно на подсъдимата, нито на другите водачи на ППС„.При така установените фактически обстоятелства, касационната инстанция е квалифицирала настъпването на противоправния резултат като „ случайно събитие „ по смисъла на чл.15 НК, независимо от позоваване и на поведение на друг участник в движението,което ищцата не е могла и не е била длъжна да предвиди.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос : „Оправдателната присъда,за разлика от осъдителната такава,има ли задължителна за гражданския съд сила относно основанието,което е послужило за оправдаването на подсъдимия?” . Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с реш.№ 53 / 02.11.1981 год. по н.д.№ 41 / 1981 год. на ОСНК на ВС . В същото, след идентично по съдържание на въпроса изречение в мотивите, е последвало изброяване на възможни основания за освобождаване от отговорност : че подсъдимият не е автор на престъплението,че е невменяем и пр..В конкретната хипотеза, за разрешение е стоял въпроса – при осъдителна присъда на едно лице,задължителна ли е същата по въпроса за съпричиняване на противоправния резултат от пострадалия.В този смисъл,цитираните мотиви относно задължителна сила на оправдателната присъда остават изолирани,несъответни на казуса.Предвид неустановимост на обективен идентитет във фактите,предпоставили отговор на идентичен правен въпрос в цитираното,спрямо настоящото въззивно решение,и тъй като цитираното не съставлява задължителна съдебна практика, като постановено при действието на ЗУС от 1959 год. /отм./ – т.2 ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,липсва обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,а хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е заявена и обосновавана от страната.Независимо от последното,видно от основанието за освобождаване ищцата от наказателна отговорност, касае се за прието „ случайно събитие” по чл.15 НК , което само по себе си изключва ,видно и от мотивите на въззивното решение на наказателния съд, причинност между противоправния резултат и противоправно поведение на трето лице – неизвестният водач на неизвестно МПС. Дори да би било възприето задължително действие на мотивите на наказателния съд относно причината за поведението на ищцата, то липсват изобщо релевантни мотиви за противоправността на това поведение на трето лице в конкретната ситуация / напълно неясно е неговото конкретно поведение на пътя /,както и причинността на същото с увреждането на низходящия на ищцата,последното обусловено изцяло от непригодността на предпазното пътно съоръжение.В този смисъл,позитивен отговор на поставения правен въпрос, в смисъла преследван от касатора,не би обусловил различен правен резултат на спора, при така събраните по делото доказателства.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 802/28.04.2014 год. по гр.д. № 177/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :