Определение №421 от 13.5.2019 по гр. дело №3684/3684 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421
гр. София 13.05.2019 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 24.10.2018 (двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3684 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 21 997/20.07.2018 година, подадена от С. И. С., срещу решение № 1012/08.06.2018 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 923/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 583/15.02.2018 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 4384/2017 година в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. И. С. срещу „Булминерал”АД в несъстоятелност [населено място] искове, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати солидарно с „ВМ Интернешънъл” ЕООД [населено място] сумата от 1652.28 щатски долара, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение по трудов договор от 20.09.2014 година за периода от 01.01.2015 година; сумата от 478.97 щатски долара, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск за десет дни от 2014 година, заедно със законната лихва върху всяка едно от сумите, считано от датата на предявяване на исковете 06.06.2017 година до окончателното плащане, както и сумата от 62.08 щатски долара, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 1652.28 щатски долара за периода от 21.01.2016 година до 03.06.2016 година и сумата от 18.00 щатски долара, представляваща законната лихва върху главницата от 478.97 щатски долара за периода от 21.01.2016 година до 03.06.2016 година, на основание чл. 128 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 199з от КТК.
В касационната си жалба С. И. С. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено като бъде постановено друго, с което предявените от С. И. С. срещу „Булминерал”АД в несъстоятелност [населено място] искове, с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 199з от КТК, за солидарно осъждане заедно с „ВМ Интернешънъл” ЕООД [населено място] да заплати посочените по-горе суми да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Булминерал”АД в несъстоятелност [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 27 866/28.09.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1012/08.06.2018 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 923/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„ВМ Интернешънъл” ЕООД [населено място] не е подало отговор на касационната жалба, като не е изразило становище по допустимостта и основателността й.
С. И. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 20.06.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 21 997/20.07.2018 година Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Освен това същата е подадена от надлежна страна, но се явява недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено.
Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК при искове за парични суми, каквито са тези по настоящето производство, цената на иска се определя от търсената сума, като в случая от значение за определяне на това, дали решението на Окръжен съд Варна подлежи на обжалване или не, е цената на всеки един от предявените искове, взета отделно, а не сбора от цената на всички искове. Нито един от посочените по-горе искове не е с цена над 5000.00 лева, поради което обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Поради това същото е влязло в сила и подадената срещу него касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Обстоятелството, че в решението на Окръжен съд Варна е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване решението на Окръжен съд Варна е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 21 997/20.07.2018 година, подадена от С. И. С. с Е. [ЕГН] и с адрес за съобщения [населено място], [улица], чрез адвокат С. С., срещу решение № 1012/08.06.2018 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 923/2018 година като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3684/2018 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:
Членове: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар