O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 15.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 192 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2862/11.12.2008 година на „Д” ЕООД гр. Д., подадена чрез процесуалния представител адв. И, срещу Решение Nо 492 от 5.11.2008 година по гр.възз.д. Nо 455/2008 година , с което е оставено в сила Решение Nо 21 от 24.03.2008 година по гр.д. Nо 12/2007 година на Добричкия районен съд по отхвърления иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./за собственост на недвижим имот- лозе от 494 кв.м., ПИ Nо 72624.436,125 по КК на гр. Д..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалният имот, по въпросите за нищожността на направен апорт в капитала на търговското дружество и неговия предметен обхват в рамките на спора за собственост на процесния недвижим имот, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателят –търговско дружество , чрез процесуалния си представител адв. И. Ж. АК Д. обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , поддържайки, че съществените материално-правни и процесуални въпроси касаят 1./ относимите и необходими доказателства и доказателствени средства при установяване обема на правото на собственост на имот, който има различно графично изражение на площта при различните устройствени планове,от тази отразена по писмените доказателства /актове/ и 2./ фактическото предоставяне на терен от общината за ползване на гражданите какви права поражда за тях, какви са правата на самата община при промяна предназначението на терен без правно основание за това , следва да получат своето разрешение от ВКС , тъй като това е необходимо за еднаквото прилагане на закона по аналогични хипотези при конкуренция правата на граждани, получили право на ползване на терени извън урбанизираните територии от общините и правата на граждани, придобили същите по силата на разпореждане с държавно имущество на търговски дружества ,еднолична собственост на държавата.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация- Г. Г. П..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес предвид характера на иска и защитаваното субективно материално право, като част от непарична вноска/ апорт/ в търговско дружество на недвижим имот общо от 353.063 дка на стойност над 1000 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на „Д” ЕООД е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск за собственост на недвижим имот- лозе от 494 кв.м., ПИ Nо 72624.436.125 по КК на гр. Д., заявен срещу Г. П. Решаващият съд е приел, че апортната вноска на съдружника в учреденото през 1998 година ООД „Д”- дружество „В”ЕАД, чието дялово участие в дружеството с ограничена отговорност се формира от непарична вноска / апорт/ на недвижим имот „Х”, включващ терен 353.063 дка , заедно с 4 постройки/ конкретизирано със Заповед Nо РД-41-400/29.07.1998 година на Министъра на ЗГАР , не включва процесния имот, попадащ в ТЕРЕН , заснет през 1996 година при изработения ортофото план/ необходим при изготвяне на териториалния кадастър/ като триъгълник между южната граница на „Х” и околовръстния път,отразен по същия начин в КК на града от 2005 година. За да признае , че в обема на апортната вноска на „В”ЕАД ,не е включен спорния терен- триъгълник, заключен между южната граница на „Х” и околовръстния пъти обхващащ двадесет и няколко ПИ, респ. че южната граница на апортирания терен никога не е стигала до околовръстния път и не се е идентифицирала с него , съдът е базирал фактическите си изводи на анализ на цялостния доказателствен материал- експертни заключения, актове за държавна собственост с описание на границите на имота,административни актове на държавната администрация и др.
Касационното обжалване, поддържано на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не може да бъде допуснато, поради липса на основание за това .
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че преценката за това следва да бъде извършена от гл.т. значимостта на релевирания въпрос за конкретното дело , в рамката на предмета на спор по същество,както и спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Посочените с изложението на касатора „Д” ЕООД материално-правен и процесуален въпроси касаещи относимите и необходими доказателства и доказателствени средства при установяване обема на правото на собственост на имот, който има различно графично изражение на площта при различните устройствени планове, от тази отразена по писмените доказателства /актове/ и за правното значение на фактическото предоставяне на терен от общината за ползване на гражданите и породените от това за тях права, както и за правата на самата община при промяна предназначението на терен без правно основание за това, не могат да бъдат квалифицирани в конкретния случай като съществени.
Данните сочат, че НЕ СЕ РЕЛЕВИРА въпрос, свързан с нарушения на общите принципи на доказването,събирането на доказателствата, чрез допустимите от закона доказателствените средства и начина на тяхната преценка от съда , а се акцентира като съществен въпросът за начин на преценка на доказателствата на решаващия съд. Начинът за установяване на правно релевантните факти по конкретния гражданско правен спор и тяхната преценка съобразно спазване правилата на логическото мислене , не е от естество , налагащо установяване на нова съдебна практика за точното прилагане на закона , както и не е от значение за развитието на правото, и касае по същество възражение за допуснати от решаващия съд нарушения на процесуални правила, основание по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Въпросът за правното значение на фактическото предоставяне на терен от общината за ползване на гражданите и породените от това за тях права, както и за правата на самата община при промяна предназначението на терен без правно основание за това, също не може да се приеме за съществен в рамките на спора по заявения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ по конкретното дело, след като не е бил обсъждан от съда при условие , че страната ищец / в случая „Д„ЕООД/ не е установила да е придобила собствеността на процесния имот, за да бъде обсъждано евентуално правното основание , на която ответникът се намира в имота .
Като основание за допустимост на касационното обжалване , чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предполага евентуално липса на съдебна практика по конкретно посочения въпрос или наличие на такава , която не е трайна , а спорадична или колеблива и обуславя необходимостта от разрешаване на спора от касационни съд именно с оглед на уеднаквяване точното прилагането на закона, както и за развитие на правото. Искането в конкретния случаи да се допусне касационното обжалване на основание т.3 , което не почива на искане за уеднаквяване тълкуване приложението на конкретна материално-правна или процесуална норма , свързани със спора на делото, а предполага искане за произнасяне по принцип в аналогични хипотези , не може да бъде уважено, след като не е обвързано със конкретния спор.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2862/11.12.2008 година на „Д” ЕООД гр. Д., подадена чрез процесуалния представител адв. И, срещу Решение Nо 492 от 5.11.2008 година по гр.възз.д. Nо 455/2008 година , с което е оставено в сила Решение Nо 21 от 24.03.2008 година по гр.д. Nо 12/2007 година на Добричкия районен съд по отхвърления иск срещу Г. Г. П. по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на недвижим имот- лозе от 494 кв.м., ПИ Nо 72624.436,125 по КК на гр. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :