O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 22.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 69 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 10 684/01.12.2008 година на С. С. Е. от гр. С. и С. С. Е. от гр. Р. подадена чрез процесуалния им представител адв. А гр. Р., срещу въззивно Решение Nо 584 от 31.10.2008 година по гр.възз.д. Nо 505/2008 година на Русенския окръжен съд ,с което е оставено в сила Решение Nо 35 от 11.04.2008 година по гр.д. Nо 2664/2007 година на районен съд гр. Р../ с което е прекратено производство по иска за прогласяване недействителността на договор за наем от 20.12.2003 година, преквалифициран неправилно като иск по чл. 33 ал.1 ЗЗД ; 2./ с която е прекратено решението на РС по иска по чл. 236 ал.2 ЗЗД срещу ЕТ”Т”-гр. Русе за времето 13. 09. 2005 година – 13.06.2006 година и 3./ по отхвърлените искове срещу Е. ”Т” гр. Р. за заплащане на обезщетение за ползване по чл. 236 ал.2 ЗЗД по 40 евро ежемесечно , ведно със законната лихва и 4./ по иска по чл. 108 ЗС за останалите 5/6 идеални части от имота.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо , в частта с която е прекратено делото и неправилно по отхвърлените искове , тъй като е налице постановено решение по незаявен иск- по заявена нищожност , съдът е преквалифицирал иска като иск за унищожаемост на договора за наем, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателите С. Е. и С. Е. , чрез процесуалния им адв. А. М. АК Р. , обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и.2 ГПК , поддържайки, че същественият процесуално правен въпрос -за възможността на съда да не се съобрази с исканата квалификация на заявения иск- нищожност на наемния договор и условията да преквалифицира същия като иск за унижощаемост на правната сделка по чл. 33 ал.1 ЗЗД, е разрешен с обжалваното решение в нарушение на трайната практика на ВКС,че правната квалификация се дава от съда като се съобразят изложените в исковата молба факти, обективирана Р Nо 234/2001 г. на ВКС по гр.д. Nо1225/2000 г.V отд. и Р Nо 2447/ 06.02.2004 година на ВКС по гр.д. Nо2533/2002 г. IV отд.
С изложението се поддържа, че В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по иска по чл. 236 ал.2 ЗЗД за времето 13.09.2005 година до 13.06.2006 година ,въззивното решение следва да бъде разгледано от касационния съд, тъй като също са налице основания за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – по съществения въпрос за зачитане пределите на силата на присъдено нещо , обжалваното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС- Решение Nо 1670/ 21.11.2000 година по гр.д. Nо 791/ 2000 година IV отд.
В обжалваните части, с която е оставено в сила решението на въззивния съд по отхвърлените облигационни искове и ревандикационният иск за собственост за разликата над 1/6 идеална част от процесния магазин, касаторите поддържат , че касационното обжалване е допустимо при условията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК- несъобразяване на въззивното решение/ без да се уточни по кой материално правен или процесуално правен въпрос / с Решение Nо 2447/ 06.02.2004 година по гр.д. Nо 2533/2002 година на ВКС- IV отд . и Решение Nо 83 от 20.02.2000 година на ВКС по гр.д. Nо 1107/1999 година IV отд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация , чрез процесуални им представител адв. С, с което се оспорват основанията за допустимост на обжалването пред ВКС, както и доводите по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес по заявените обуславящи и обусловени искове.
Касационното обжалване на посоченото въззивно решение е недопустим на релевираните основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Същественият процесуално правен въпрос -за възможността на съда да не се съобрази с исканата квалификация на заявения иск- нищожност на наемния договор и условията да преквалифицира същия като иск за унижощаемост на правната сделка по чл. 33 ал.1 ЗЗД, НЕ е разрешен с обжалваното решение в нарушение на трайната практика на ВКС, обективирана според жалбоподателите в Решение Nо 234/2001 г. на ВКС по гр.д. Nо1225/2000 г.V отд. и Решение Nо 2447/ 06.02.2004 година на ВКС по гр.д. Nо2533/2002 г. IV отд.
Цитираните решения на ВКС отразяват трайно установената практика, че съдът по съществото на спора дава правната квалификация на разглеждания иск с оглед на въведените с исковата молба твърдения, като основания за съществуването на защитаваното материално субективно право. Обжалваното решение не е в противоречие с тази тайно установена съдебна практика, тъй като в случая самата страна е въвела твърдението за сключване на договора за наем при „неизгодни условия”, обусловило изводите на съда за квалификация на разглеждания иск като такъв по чл. 33 ал.1 ЗС.
По съществения въпрос за зачитане пределите на силата на присъдено нещо , обжалваното решение НЕ е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС- Решение Nо 1670/ 21.11.2000 година по гр.д. Nо 791/ 2000 година IV отд.
Изведеният принципен извод на ВКС с посоченото решение, че „обективните предели на силата на присъдено нещо се определят от диспозитива на решението, а разглеждането и произнасянето от съда по преюдициално правоотношение,което не е предмет на изрично заявения иск, не създава сила на присъдено нещо относно това правоотношение” НЕ Е нарушен с обжалваното решение. В настоящата хипотеза е зачетено едно влязло в сила решение и неговите облигационни последици- присъдена наемна цена за определен период от време,поради възприетата теза , че сумите се дължат по валиден и действителен договор за наем. Именно по това е спорът, който съдът приема , че не може да бъде пререшаван , под формата на оспорване на действителността на този договор и претендиране наново на същото вземане за ползване на собствен имот.
Доводът за несъобразяване на въззивното решение/ без да се уточни по кой материално правен или процесуално правен въпрос / с Решение Nо 2447/ 06.02.2004 година по гр.д. Nо 2533/2002 година на ВКС- IV отд . и Решение Nо 83 от 20.02.2000 година на ВКС по гр.д. Nо 1107/1999 година IV отд. е неоснователен.
Твърденията за противоречие по въпроса какво дължи наемателят на наемодателя си след изтичане срока на наемния договор и на какво основание се присъждат дължимите суми, се поддържат на тезата и се обуславят от разрешението на съда по т.н. ” преюдициалния въпрос” за валидността на договора за наем от 20.12.2003 година. В случая се касае до обусловен иск, който не може да бъде разгледан по принцип с оглед на вече изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване по спора за валидността на договора за наем от 2003 година т.е. по обуславящия го иск.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване по по касационната жалба вх. Nо 10 684/01.12.2008 година на С. С. Е. от гр. С. и С. С. Е. от гр. Р. подадена чрез процесуалния им представител адв. А гр. Р., срещу въззивно Решение Nо 584 от 31.10.2008 година по гр.възз.д. Nо 505/2008 година на Русенския окръжен съд в посочените части.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: