О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 01.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 307/11по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. И. П. против определение № 97 от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 40/2011 г. на Силистренския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса какви са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса по смисъла на чл. 83, ал.2 ГПК и как следва да бъдат доказани. Позовава се на определение № 276/09 г. на В., І г.о. и определение № 233/05 г. на ВКС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е ответник по гр.д. № 1297/09 г. по описа на Силистренския районен съд. Подал е въззивна жалба против постановеното на 04.01.2010 г. решение по втората фаза на делбата и е поискал да бъде освободен частично от внасяне на държавна такса в размер на 602 лв. Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение по съображения, че молителят не е представил доказателства за получаването от него месечно възнаграждение, както и за размера на заплащания от него наем, съобразно изложените в молбата му твърдения. С оглед на това е приел, че същият е в трудоспособна възраст, няма здравословни оплаквания , живее на свободен наем в [населено място], притежава 1/2 от допуснатия до делба недвижим имот, получава месечен доход над средния за страната, поради което би следвало да разполага с достатъчно средства да заплати дължимата за производството държавна такса.
Въззивният съд е потвърдил това определение, като е посочил, че освен декларация за имуществено състояние, молителят не е представил доказателства за останалите обстоятелства по чл. 83, ал.2 ГПК, релевантни за преценката на съда за освобождаване от внасяне на държавна такса.
В определение № 276 от 21.05.2009 г. по ч.гр.д. № 298/09 на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК е прието, че при изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса следва да се преценява наличието на всяка една от тях, но като краен резултат и с оглед осъществяването на правото на защита на страните, за да се направи преценка, доколко материалното състояние на ищците, съпоставено с дължимата по делото държавна такса, им позволява заплащането на същата.
Обжалваното въззивно определение не противоречи на тази практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В случая молителят е представил декларация, че не притежава недвижими имоти на територията на страната извън процесния недвижим имот, не притежава МПС и дялове или акции в търговски дружества. В молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса е посочил, че получава месечен доход в размер на 650-750 лв., разведен е и живее на квартира в [населено място], за която заплаща месечен наем от 280 лв. В тази молба обаче не е вписано, че тези обстоятелства се сочат при знание за предвидената в чл. 313 НК наказателна отговорност. При това положение молбата правилно е преценявана от въззивния съд не като документ по чл. 83, ал.2 ГПК, удостоверяващ имущественото състояние на молителя, а само като изявление за определени благоприятни за него обстоятелства. Само въз основа на декларираните по реда на чл. 83, ал.2, т.2 ГПК данни не може да се приеме, че молителят не разполага с достатъчно средства, с които да заплати дължимата държавна такса. Затова като е приел, че в тежест на молителя е било да представи доказателства за установяване на фактите, на които основава искането си по чл. 83, ал.2 ГПК, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос какви са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса по смисъла на чл. 83, ал.2 ГПК и как следва да бъдат доказани.
По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 97 от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 40/2011 г. на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: