О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№425
С., 27.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 1.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4481/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 9913/02.04.2014г.,подадена от Е. Р. И.-К. от [населено място],против решение №225/21.02.2014г. на Варненския окръжен съд,постановено по гр.д.№3366/2013г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №3753/26.07.2013г. на Варненски районен съд,30 състав по гр.д.№3205/2008г. по описа на съда за изнасяне на публична продан,на основание член 348 ГПК, описания в решението недвижим имот при начална пазарна цена от 10 275 лева,като получената при продажбата сума следва да се разпредели от съдебния изпълнител между съделителите съобразно техните квоти:1/2 идеална част за Р. Р. И. и ? идеална част за Е. Р. И.-К..
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,нарушение на процесуалните права и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Р. Р. И.,чрез пълномощника си адвокат Д. Т.,в писмения си отговор на жалбата,счита че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото за не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че принципно положение е имотът,чиято делба е допусната да се разпредели така,че всеки от съделителите да получи дял в натура,а от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява,че урегулираният поземлен имот е реално неподеляем на два обособени дяла за ниско жилищно застрояване,свободно или свързано застрояване,от което следва че единствения допустим способ за извършване на делбата в случая е изнасянето му на публична продан на основание член 348 ГПК.За пълнота съдът е посочил,кога е налице възможността за поделяемост на такъв имот,я именно ако е налице съгласие с нотариално заверени подписи за свързано застрояване,като размерите на урегулираните имоти могат да се определят от самия ПУП,а в случая такова съгласие между страните липсва и е неприложима хипотезата на чл.19 ЗУТ.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторът заявява,след обобщаване на касационните си оплаквания по член 281,т.3 ГПК,като твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява/цитирам/:
„Решението на тази инстанция е лаконично и доста кратко откъм мотивировка,но то /отказвайки да полемизира с изнесените от мен доводи във въззивната ми жалба/ повдига ред въпроси,които аз считам за важни:
-Длъжен ли съдът в едно делбено производство,с оглед служебното начало да търси възможността за приложение на нормата на чл.17,ал.2,т.2 ЗУТ.
– Длъжен ли е съдът в делбеното производство като настоящото/дели се УПИ с цел да се образуват нови имоти/ да изиска становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота?/чл.201 ал.1 ЗУТ/ .
-Длъжен ли е съдът в делбеното производство като настоящото служебно да търси възможност за приложението на чл.200 ал.2 ЗУТ?
-При констатация,че съдът не е упражнил т.нар.”служебно начало” при събиране на доказателствата важи ли за въззивното производство преклузията по чл.266 ГПК?”
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009 на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който правен въпрос е този,включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда и формулираните като правни въпроси в изложението на касатора,посочени по-горе,освен че същите са неотносими към последните,то и такива правни въпроси не разрешавани от въззивния съд с постановеното въззивно решение.Още повече,че сам касаторът в изложението си посочва,че той лично счита тези въпроси за важни и ги повдига пред ВКС ,за бъдат дадени отговори на същите от касационната инстанция.Това искане няма отношение към настоящата процедура,предвидена в процесуалния закон,отнасяща се до допускане на касационно обжалване на възивното решение при наличие на предпоставките,предвидени в член 280,ал.1 ГПК.
Ето защо,касационният съда намира,че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Р. Р. И. не следва да се присъждат поисканите за настоящата касационна инстанция разноски по делото,тъй като нито в депозирания отговор са посочени такива,нито се прилагат доказателства с последния,че има реално сторени разноски за това производство.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване №225/21.02.2014г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№3366/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: