O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
С., 30.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1025/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 35987/30.12.2016 година на М. И. Т. и С. М. Т. от [населено място] чрез адв. Н. Ж.- АК В. срещу Решение No 1454 от 21.11.2016 година по В.гр.д. Nо 1645/2016 година на ОС- Варна по чл.124 ал.1 ГПК .
С посоченото решение , въззивният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , с което по отношение на лицата М. И. Т. и С. М. Т. 1./ е прието за установено , че В. В. В. е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2508.1436 по КК и КР на [населено място] с площ от 489 кв.м. на основание давностно владение , осъществено в периода м.10.2009 год. до 17.08.2015 година с присъединено владение на наследодателя си Р. В., упражнявано за времето от 1972 година до посочения период, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, като на основание чл.537 ал.2 ГПК е отменен НА 12/2015 година за покупко-продажба и 2./ по отношение на лицата Й. С. М., С. Р. С. , Я. Н. К. и Д. В. И. е прието за установено , че В. В. В. е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2508.1437 по КК и КР на [населено място] с площ от 329 кв.м. на основание давностно владение , осъществено в периода м.10.2009 год. до 17.08.2015 година с присъединено владение на наследодателя си Р. В., упражнявано за времето от 1973 година до посочения период, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, като са присъдени и разноски.
С касационната жалба на М. и С. Т. се поддържа , че обжалваното въззивното решение е недопустимо в частта , с която е налице произнасяне по иска по чл. 537 ал.2 ГПК и неправилно, незаконосъобразно и необосновано в частите , с които са уважени исковете на В. В. по чл. 124 ал.1 ГПК, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Наведените доводи за незаконосъобразност касаят неправилното приложение на правилата на доказване с довод , че е налице разменена доказателствена тежест по установителните искове за собственост ,не е зачетена формалната доказателствена сила на представените от ответниците нотариални актове за покупко-продажба ,без да е налице оспорването им по надлежния ред .
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че с обжалваното решение по въпроса за начина на оспорване на правото на собственост, признато на праводателите на страната-ответник / в случая на С. и С. К. по констативен НА 96/2013 година / въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебна практика – ТР No 3 от 29.11.2012 год. по т.д. No 3/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по процесуалния въпрос: за обвързващата доказателствена сила на официален документ- нотариален акт за сделка, с довод , че е налице противоречие с дадените разрешения с Решение No 212 от 10.09.2012 година по гр..д.No 338/2011 год. на ВКС-4 г.о. и Решение No 209 от 16.10.2013 год. по гр.д.No 2591/2013 год. на ВКС 2 г.о. и по този за правилното разпределение на доказателствената тежест при направено оспорване съществуването на удостовереното от нотариуса с констативен нотариален акт право на собственост и задължението на съда в тази насока е налице противоречие с ТР No 11 от 21.03.2013 год. по т.д. No 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация В. В. чрез адв. А. П. и адв. Д. П., и двете от АК-В. , с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Поддържа се , че наведените доводи са неотносими, тъй като с въззивното решение не са изведените въпроси не са разрешение в противоречие с разясненията на посоченото ТР на ОСГК на ВКС.по същество се оспорват доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски в размер на 1620 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съдебен акт- въззивно решение по вещен иск.
След преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване и доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Изведените въпроси за начина на оспорване на правото на собственост, признато на праводателите на страната-ответник / в случая на С. и С. К. по констативен НА 96/2013 година, за обвързващата доказателствена сила на официален документ- нотариален акт за сделка и/или за правилното разпределение на доказателствената тежест при направено оспорване съществуването на удостовереното от нотариуса с констативен нотариален акт право на собственост и задължението на съда в тази насока не може да се приеме , че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика , обективирана с ТР No 3 от 29.11.2012 год. по т.д. No 3/2012 год. на ОСГК на ВКС и с ТР No 11 от 21.03.2013 год. по т.д. No 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Възникналият спор за собственост на база на конкуриращите се придобивни правни основания- реституция за ищеца и придобивна давност и последващи разпоредителни сделки/ след снабдяване на С. и С. К. с констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност/ в полза на ответниците е разрешен от съдилищата при зачитане правата на реституирания собственик. Доводите на касаторите , обусловили извеждане на въпросите за начина на оспорване на титула за собственост и зачитане обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ , са издадени от контекста на спора. С цитираното ТР 11/2012 година на ОСГК на ВКС изрично се приема , че при конкуриращите правни основания всяка от страните доказва/ при оспорване / правата си. Съдилищата са приели, че са били налице основания за признаване правото на собственост на бившата земеделска земя на ищеца В. В. , като част от бива нива от 3.9 дка , притежавана от неговя дядо Г. А. Г., в резултат на доказаните правно-релевантни факти на присъединеното владение от майка си Р. В. на спорната част и съответно доказаната им идентичността като поземлените имоти според актуален регулационен статут. Позовавайки се на деривативно основание- сделка като придобивен способ на правото на собственост по см. на чл. 77 ЗС , ответниците е следвало да установят също при условията на пълно и пряко доказване оспорените права на техните праводатели – С. и С. К., легитимиращи се като собственици / преди обособяването на двата самостоятелни спорни ПИ съответно с идентификатор 10135.2508. 1436 по КК и КР на [населено място] с площ от 489 кв.м. и с идентификатор 10135.2508.1437 по КК и КР на [населено място] с площ от 329 кв.м./ с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение. Отричането на факта на преминаване на вещни права по една валидна сделка , не означава че съдът не зачита доказателствената сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ в която насока са изричните разяснения , дадени с ТР 3/2012 година на ОСГК на ВКС. В тази аспект не може да се поддържа успешно теза за противоречие с цитираните решения по чл. 290 ГПК- Решение No 212 от 10.09.2012 година по гр..д.No 338/2011 год. на ВКС-4 г.о. и Решение No 209 от 16.10.2013 год. по гр.д.No 2591/2013 год. на ВКС 2 г.о. .В тази ред на съображения не може да се поддържа и теза , че решаващият съд не е съобразил практиката на съдилищата относно правилното разпределяне на доказателствената тежест.
По искането за разноски от страна на ответника по касация В. В. от [населено място]. Искането за заплащане на разноски -адвокатски хонорар за защита пред касационната инстанция се явява основателно и доказано предвид недопускане на касационното обжалване, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.Искането е доказано в размер на сумата 1620 лв. / хиляда шестстотин и двадесет лева/, съгласно на представения Договор за правна защита и съдействие Б 307595 от 17.02.2017 година /л.21/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх.Nо 35987/30.12.2016 година на М. И. Т. и С. М. Т. от [населено място] , заявена чрез адв. Н. Ж.- АК В. срещу Решение No 1454 от 21.11.2016 година по В.гр.д. Nо 1645/2016 година на ОС- Варна по чл.124 ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА М. И. Т. и С. М. Т. да заплатят на В. В. В. сумата 1620 лв. / хиляда шестстотин и двадесет лева/,разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: