О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 14.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1103/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 16 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 332/ 2008 г. на Габровски окръжен съд е признато за установено по отношение на ответниците Я, Г. и Д. Б. и А. Г. Д., че ищците С, П. П. , М. М. , В. Б. , Т. Б. , А. Б. , Д. Б. и М. Б. са собственици на 1/6 ид. ч. от недвижим имот от 2090 кв.м. в с. Ф., община Т., застроен с две жилищни и две паянтови сгради.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ответниците, които поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Като основание за допускане на жалбата до разглеждане се позовават на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС относно съществения за делото материалноправен въпрос за придобиването по давност на наследствения имот от част от наследниците.
Ищците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са наследници на общия наследодател и първоначален собственик на процесния имот Б. П. Д. Наследодателят е имал шест деца, като ищците са наследници от коляното на сина му Д. , а ответниците- от коляното на сина Д. и на неговия син К. Д. Б. починал през 2006 г. Ищците са поддържали, че след смъртта на общия наследодател имотът е бил придобит по давност от техния и на ответниците наследодатели / братята Д. и Д. /, поради което са претендирали да бъдат признати за собственици на ? ид. ч. от имота. Спорът по делото е възникнал поради обстоятелството, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на целия имот и са го продали на третото лице А. Г. Д., спрямо когото има предявен иск по чл.108 ЗС.
Въззивният съд не е уважил възражението на ответниците за изключителна собственост на имота, нито твърдението на ищците за придобиване на имота от двама от синовете на общия наследодател, а е приел, че имотът не е загубил наследствения си характер, поради което уважил иска за 1/6 ид. ч., колкото притежават и ответниците съобразно дела на техния наследодател Д.
М. въпрос, който се поставя по делото е за придобиването по давност на целия наследствен имот от една част от наследниците. Според касаторите въззивният съд е решил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния съд и ВКС, той като е игнорирал всички данни за своене на целия имот от ответниците като част от наследниците на общия наследодател Б манифестираното от тях намерение да станат собственици на имота, като отблъснат владението на другите наследници. Твърдят че решението по този въпрос е и неправилно, тъй като ищците не били доказали, че са владяли имота и са го придобили по давност.
Поставеният въпрос действително е определящ за изхода на делото, но твърдението, че е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС не се потвърждава. Такова основание за допустимост е налице когато решението противоречи на задължителната или постоянна практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос. Представените от касаторите две решения на състави на ВС и ВКС не са във връзка с предмета на настоящия спор. Р. № 404/ 16.VІ.1995 г. по гр.д. № 1904/ 94 г. на ВКС, 4 г.о. разглежда въпроса как произвежда действие изтеклата придобивна давност- автоматично или след позоваване от страна на владелеца- въпрос, който по настоящото дело не стои. Р. № 2162/ 22.10.1969 г. по гр.д. № 1615/ 69 г. на ВС, І г.о. пояснява, че основанието на един иск за собственост са фактическите обстоятелства, от които произтича правото, а не самото право на собственост, което също е без връзка с въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд. Настоящото решение е постановено въз основа на данните, че имотът не е загубил наследствения си характер и неуспешното доказване възражението на ответниците за придобиване на целия имот по давност и в този смисъл то не противоречи, а е в съответствие с постоянната практика на ВКС по този вид дела. Правилността на фактическите констатации на съда не може да се обсъжда в производството по допустимост на касационната жалба, тъй като съставлява основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК и е извън предмета на проверката по чл.280 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 332/ 2008 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: