Определение №725 от по гр. дело №260/260 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                               О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е
 
                                          № 725
 
                             София, 17.07.2009 г.
 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в закрито съдебно заседание в състав
  
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                          ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                
изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело № 15/2009 година и за да се произнесе съобрази следното
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 378 от 3.07.2008 г. по гр.д. № 808/ 2007 г. на Смолянски районен съд, оставено в сила с решение № 541 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 592/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Т. Х. К. по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото за възстановяване на четири имота, представляващи самозалесени гори, в землището на с. П., община С..
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа, че е налице и основание за допускане на жалбата за разглеждане по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК- противоречива съдебна практика, както и че произнасянето от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото във връзка със значението на доказателствените средства по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Представя решенията по гр.д. № 11/2008 г. на Смолянски окръжен съд и по гр.д. № 391/2007 г. на Смолянски районен съд, постановени по идентични казуси, както и решение по гр.д. № 776/ 2007 г. на Смолянски районен съд, което обаче не следва да се обсъжда, тъй като е отменено с представеното решение по гр.д. № 391/2007 г. на Смолянски окръжен съд.
От данните по делото се установява, че ищецът е наследник на Х. М. К. , като иска по съдебен ред да установи правото за възстановяване на земеделски имоти, принадлежали на неговия наследодател и приобщени към държавния горски фонд като замозалесили се земи. За доказване правата на наследодателя си е представил протокол от 1.10.1955 г. на комисията по чл.25 от П. за определяне земите на горския фонд, с който е решено да се включат в горския фонд 1145 хектара гори, като в тези граници попадат и земи, оставени за земеделско ползване / очевидно на частни стопани/ по списък, в който под № 7* и 106 фигурира името на Х. К. или Хр. М. , които според ищеца са имена на едно и също лице. Тези именно земи, както и ливада и пасбище от 1,5 дка в м.”Б”, закупена с частен писмен договор, също представен по делото, са предмет на иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ.
За да отхвърли този иск въззивният съд е изложил съображения, че частният писмен договор не е документ за собственост, тъй като не е във формата на нотариален акт, а ако сочи на начало на давностно владение, то не е изтекъл необходимият срок за придобиване на имота по давност. Приел е, че и другите документи- протокола от 1.10.1955 г. с картата и списъка към него не доказват собствеността на наследодателя на ищеца, тъй като не дават нужната информация.
С оглед на горните данни и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че съдът се е произнесъл по съществения за делото въпрос за доказателствената стойност на писмените доказателства, представени по делото в контекста на приложението на разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. Въззивните решения по подобен род дела бяха изключени от касационен контрол при действието на разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК / отм./, поради което Върховният касационен съд не е имал повод да формира практика по въпроса за приложението на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ и какви доказателства са допустими за установяване правото на собственост това производство. От представените решения на състави на Смолянски окръжен и районен съд по аналогични дела е видно, че и съдебната практика по въпроса на съдилищата е противоречива. Тези обстоятелства обосноват допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. № 5* от 19.12.2008 г., подадена от Т. Х. К. против въззивно решение № 541 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 592/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд.
Насрочва делото за 17 декември 2009 г., 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар