О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София,16.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 15.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 128/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност “С” Е. гр. Н. е подал касационна жалба против решение № 112/30.10.2008 год. по гр. д. № 216/2008 год. на Бургаския апелативен съд, в частта с която се осъжда да заплати на Е. “С” от град Б. сумата 224 899,88 лв., представляваща предоставената на ответника от праводателя на ищцата сума за кредитиране по закупуването на недвижим имот в к. к. “С” и за стопанската дейност на ответното дружество, и в частта с която се оставя в сила решение № 14/12.06.2008 год. по гр. д. № 285/2005 год. на Бургаския окръжен съд с което касаторът е осъден да заплати на Е. “С” сумата 59 000,00 лв.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, а в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от решение № 187/15.02.85 год. по гр. д. № 1036/84 год. на ВС І гр. о., решение № 1290/20.11.58 год. по гр. д. № 5136/58 год. на ВС ІІІ гр. о., решение № 1059/07.05.59 год. по гр. д. № 10/59 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 6/30.01.1971 год. по гр. д. № 110/71 год. на ОСГК на ВС, решение № 576/23.02.1959 год. по гр. д. № 1082/58 год. на ВС І гр. о., решение № 1869/15.01.03 год. по гр. д. № 2123/2001 год. на ВКС ІV гр. о., решение № 271/31.01.69 год. по гр. д. № 2242/68 год. на ВС І гр. о., и решение № 3817/24.12.1981 год. по гр. д. № 3017/81 год. на ВС І гр. о.
Ответникът по касация – К. Д. А. – Е. с фирма “С. – Стефан А. – К. А. ” от гр. Б., чрез пълномощниците си адвокатите А. и Михов, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище, че не се налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като представените с изложението съдебни актове са неотносими към въззивното решение, а по същество ответникът счита, че същото е правилно и следва да се остави в сила.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ответникът дължи на ищеца 224 889,88 лв., представляващи предоставена на ответника от праводателя на ищцата сума под формата на кредит. Според въззивния съд приетото от първоинстанционния окръжен съд, че сумата се дължи, но е погасена по давност, е неправилно. Бургаският апелативен съд излага съображения, че от закл. на вещото лице се установява, а и това не е било спорно между страните, че тази сума е преведена на няколко пъти на дружеството от наследодателя на ищцата, като плащанията са станали през 1999 год., с цел кредитиране на дружеството за покупка на недвижим имот в к. к. “С”. Въззивният съд приема, че вземането е станало изискуемо най-рано от месец юли 2005 год., който извод се налагал от писмо, изхождащо от ответника и отправено до ищеца, в отговор на покана за плащане от 28.06.2005 год., и при това положение до завеждане на исковата молба по гр. д. № 158/2006 год. на 18.04.2006 год. не е изтекъл давностния срок.
Досежно присъдената от първата инстанция по иск по чл. 125 ал. ІІІ ТЗ на сумата от 59000,00 лв., представляваща стойността на правото на строеж въззивният съд е приел, че сумата правилно е присъдена и поради това е потвърдил първоинстанционното решение. Според съда в нот. акт от 14.08.2000 год. правото на строеж е включено в стойността на придобития недвижим имот и няма основание да се приспада отделно, в какъвто смисъл са били доводите на ответника, настоящ касатор.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС ІІ т. о. счита, че не е налице приложно поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Представените решение № 187/15.02.85 год. по гр. д. № 1036/84 год. на ВС І гр. о., решение № 1290/20.11.58 год. по гр. д. № 5136/58 год. на ВС ІІІ гр. о., решение № 1059/07.05.59 год. по гр. д. № 10/59 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 6/30.01.1971 год. по гр. д. № 110/71 год. на ОСГК на ВС, решение № 576/23.02.1959 год. по гр. д. № 1082/58 год. на ВС І гр. о., решение № 1869/15.01.03 год. по гр. д. № 2123/2001 год. на ВКС ІV гр. о. са неотносими към спора – те касаят вземания относно заем за послужване, заем за потребление, вземане което се основава на извършена престация без правно основание, както и за сключване на предварителен договор за покупко-продажба, а в случая се касае до целева парична вноска, внесена от праводателя на ищцата в ответното дружество с цел кредитиране във връзка със закупуване от последния на недвижим имот, и приетото от съда за начало на течене на давността се свързва с отправянето на покана до длъжника по реда на чл. 84 ал. ІІ ЗЗД.
Що се отнася до решение № 271/31.01.69 год. по гр. д. № 2242/68 год. на ВС І гр. о., и решение № 3817/24.12.1981 год. по гр. д. № 3017/81 год. на ВС І гр. о., със същите се разглежда въпроса на правото на строеж, и се приема, че правото на строеж при съществуваща сграда е неделимо от правото на собственост, а приетото от въззивния съд, че “правото на строеж е включено в стойността на придобития недвижим имот и няма основание да се приспада отделно”, не обуславя извод, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице приложно поле и на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК е, че ако двете решения (решение № 271/31.01.69 год. по гр. д. № 2242/68 год. на ВС І гр. о., и решение № 3817/24.12.1981 год. по гр. д. № 3017/81 год. на ВС І гр. о.) не са достатъчни да обосноват извод за противоречие с практиката на ВКС, то отговорът на въпроса дали правото на строеж е включено в активите на предприятието, тоест дали то се е реализирало в право на собственост, ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правато.
Доводът на касатора е неоснователен.
Развитие на правото, един от аспектите на който е точното прилагане на закона, ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона за отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречието му, а по процесния въпрос има богата съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112/30.10.2008 год. по гр. д. № 216/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :