О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 27.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 22.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 328/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Л. Л. И. от гр. П. е подала касационна жалба против решение № 450/07.03.2008 год. постановено по гр. д. № 251/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, в частта с която се оставя в сила решение № 323/24.01.2006 год. по т. д. № 775/04 год. на Пловдивския окръжен съд, с което се отхвърлят предявените в обективно съединение искове за заплащане на суми по предоставени от нея лекарства по безплатни рецепти съгласно Наредба № 12/97 на Министерството на здравеопазването.
В жалбата се прави оплакване за нарушение на материалния закон и искане за отменяване на въззивното решение, като вместо него да се постанови друго, с което исковете се уважат в пълния им предявен размер. С уточняваща молба към касационната жалба, вх. № 1469/04.03.2009 г. на АС гр. П., Л. И. посочва основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като представя копия от решение № 481/10.04.2003 год. по гр. д. № 1521/2003 год. на ВКС V гр. о, решение № 35/01.03.1966 год. по гр. д. № 195/65 год. на ОСГК на ВС, решение по арб. дело № 99/73 год. на АС при БТПП, решение № 7/25.01.1979 год. по гр. д. № 2398/78 год. на ВС І гр. о. и ТР № 142-7/11.11.1954 год. на ОСГК на ВС.
В срока за отговор, на основание чл. 287 ал. ІІ ГПК, третото лице помагач С. С. П. , Е. с фирма ”С” от гр. К., е подало насрещна касационна жалба против въззивното решение, в частта с която се оставя в сила първоинстанционното решение в уважената му част. Поддържат се оплаквания за неправилност и се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. С молба вх. № 3437/12.08.2008 год. са посочени решения постановени по гр. д. № 8461/59 год. на ВС, ІІІ гр. о., по гр. д. № 29/96 год. на ВС, V гр. о., по гр. №. год. на ВКС-ТК, и по ВАД № 5/2001 год., като според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с тези решения.
Ответникът по касация – О. гр. К., не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени от надлежни страни в сроковете по чл. 283 от ГПК и чл. 287 ал. ІІ ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че за периода 1999 – 2000 година ищцата е разкрила аптека на територията на О. К. и във връзка с дейността си е изпълнявала безплатни рецепти, като сумите е следвало да й се възстановят от О. К. съгласно Наредба № 12/97 год. на МЗ за лекарствените средства за домашно лечение. Във връзка с договора за цесия от 10.01.2000 год., с който ищцата прехвърля вземанията си по безплатните рецепти на третото лице помагач С. С. П. , Е. с фирма ”С” от гр. К., въззивният съд е приел, че цесията не е съобщена на ответника О. К. съгласно изискванията на чл. 99 ал. ІV ЗЗД, и затова макар и ответникът да е платил на помагача 14 104,00 лв. /това е установено от назначената по делото ССЕ/, той е платил зле, поради което остава задължен спрямо ищцата.
Независимо от това, въззивният съд приема, че на ищцата се дължат само 1 894,15 лв., представляващи сбора от сумите по ф-ра № 167/21.12.1999 год. за 555,62 лв., по ф-ра № 171/05.01.2000 год. за 359,56 лв., по ф-ра № 169/04.01.2000 год. за 353,08 лв. и по ф-ра № 172/07.01.2000 год. за 727,89 лв., като е прието, че претенцията за заплащането на сумите по останалите фактури е погасена по давност защото е изтекъл срока по чл. 110 ЗЗД от възникване на вземанията преди 21.12.1999 год. до предявяване на иска в съда на 21.12.2004 год.
ВКС ІІ т. о. счита, че по жалбата на Л. Л. И. въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следното:
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд, е за действието на цесията спрямо третите лица и спрямо длъжника с оглед това дали тя е съобщена, или не е съобщена, за дължимостта на сумите по предоставените от ищцата лекарства по безплатни рецепти съгласно Наредба № 12/97 на МЗ, както и за изтеклата погасителна давност.
Касаторът Л. Л. И. в уточняващата си молба, вх. № 1469/04.03.2009 г. на АС гр. П., поддържа, че е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК, което не се споделя от настоящия състав.
Решение № 481/10.04.2003 год. по гр. д. № 1521/2003 год. на ВКС V гр. о. е неотносимо към спора тъй като с него се разглежда въпрос за откриване на производство по несъстоятелност, същото се отнася и за решение № 35/01.03.1966 год. по гр. д. № 195/65 год. на ОСГК на ВС – въпросът за привидност на сделки /чл. 17 ЗЗД/ не е бил предмет на спора по който се е произнесъл въззивният съд.
Решение по арб. дело № 99/73 год. на АС при БТПП не може да служи като основание за приложно поле по чл. 280 ал. І ГПК, тъй като не е постановено по гражданско дело.
С решение № 7/25.01.1979 год. по гр. д. № 2398/78 год. на ВС І гр. о., се разглежда въпрос касаещ началния момент от който тече погасителната давност, а с С ТР № 142-7/11.11.1954 год. на ОСГК на ВС се приема, че цедента е този който трябва да съобщи на длъжника, че е прехвърлил вземането си на цесионера, но с решенето си въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с тях.
С оглед обусловеността на насрещната касационна жалба от касационната жалба, насрещната касационна жалба подадена от третото лице помагач С. С. П. , Е. с фирма ”С”, следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 450/07.03.2008 год. по гр. д. № 251/2007 год. на Пловдивския апелативен съд по касационната жалба на Л. Л. И. от гр. П..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба подадена от С. С. П. , Е. с фирма ”С” от гр. К., против решение № 450/07.03.2008 год. по гр. д. № 251/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението в частта с която се оставя без разглеждане насрещната касационна жалба подадена от С. С. П. , Е. с фирма ”С” от гр. К., подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :