О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 25.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:2
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2381 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ИА “Военни клубове и военно почивно дело“ срещу Определение № 5869 от 14.03.3018г. на САС, ГК, 15 състав, с което е потвърдено разпореждането по гр.д.№ 8141/2016г. на СГС за връщане на въззивната жалба на Агенцията вх.№ 147590/06.11.2017г. срещу първоинстанционното решение поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса в едноседмичен срок.
Твърдението е за неправилност на определението. Посочва се, че държавната такса е била внесена в срок, но сумата погрешно е преведена по сметката на първоинстанционния съд, а надлежният превод на сумата с второто платежно нареждане /в изпълнение на дадените от съда указания/ е извършен един ден след изтичането на законовоустановения срок. Жалбоподателят акцентира на релевантния според него факт, че ИА “Военни клубове и военно почивно дело“ е държавно учреждение, което е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и всеки осъществяван разход подлежи на одобрение от МО, което в случая е отнело повече от обичайното време за извършване на плащането. Поддържа се, че следва да бъде взет предвид и фактът, че МО е забавило потвърждението на заявените към него парични суми. Искането е определението да бъде отменено и да бъде разпоредено на САС да възстанови срока за внасяне на таксата и да приеме за разглеждане въззивната жалба.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност – на основанието по чл.280, ал.2 ГПК поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.63 ГПК. Твърди се, че Агенцията не е била в състояние да подаде молба за продължаване на срока по чл.63 ГПК предвид необходимото време за одобрение за плащане и плащане от МО, което не е могло да бъде предвидено от Агенцията. На второ място се поддържа, че законът предоставя на Агенцията възможността по чл.64,ал.2 ГПК да поиска възстановяване на срока, но първоинстанционният съд не съобщил на страната за пропускането му, а веднага с разпореждането е върнал въззивната жалба като нередовна без да бъде осигурена възможност за депозиране на искане за възстановяване на срока, което по същество съставлява отказ от правосъдие.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима, но искането за допускане на частното касационно обжалване е неоснователно.
Пред въззивната инстанция страната е изложила съображения, аналогични на посочените във частната касационна жалба, на които съдът е дал обстойна преценка, въз основа на която е мотивирал извод за тяхната ирелевантност. Счетено е и, че доводите на жалбоподателя за забавяне плащането на държавната такса поради качеството му на второстепенен разпоредител на бюджетни средства би имало значение само в случай, че от негова страна е направено искане за продължаване на срока по реда на чл.63 ГПК, каквото не е сторено.
При безспорния факт, че Агенцията не е поискала нито удължаване на срока преди изтичането му по реда на чл.63 ГПК, нито е депозирала молба за възстановяване на пропуснатия срок по чл.64 ГПК, искането за допускане на обжалването поради твърдяна очевидна неправилност е неоснователно. Бездействието на страната за надлежно и своевременно упражняване на процесуални права не може да обуслови очевидна неправилност на съдебния акт. Връщането на въззивната жалба е последица не от отказ от правосъдие, както се твърди, а резултат на неупражнени процесуални възможности. За съда не съществува задължение да дава указания на страната за възможността й да поиска възстановяване на срока, а съобщението за пропускането му е достигнало до Агенцията като инкорпорирано в съобщението за връчване на разпореждането за връщане на жалбата поради невнасяне в срок на държавната такса.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 5869 от 14.03.2018г. на САС, ГК, 15 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: