О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София. 17.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 15.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 229/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост “У” А. гр. С. е подала касационна жалба против решение № 273/22.12.2008 год. по гр. д. № 2057/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, а в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от решение № 527/1955 год. по гр. д. № 963/55 год. на ВС ІV гр. о., решение № 735/19.06.1955 год. по гр. д. № 3631/55 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 3372/09.10.1959 год. по гр. д. № 6888/59 год. на ВС І гр. о., решение № 971/10.06.1961 год. по гр. д. № 2158/61 год. на ВС ІV гр. о., решение № 2052/22.10.1965 год. по гр. д. № 1668/65 год. на ВС ІІІ гр. о. решение № 883/05.04.1969 год. по гр. д. № 390/69 год. на ВС ІІІ гр. о., решение № 37/25.06.1969 год. по гр. д. № 32/69 год. на ОСГК на ВС, решение № 2707/07.12.1972 год. по гр. д. № 2340/72 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 72/03.10.1975 год. по гр. д. № 64/75 год. на ВС – ОСГК, решение № 226/26.01.77 год. по гр. д. № 1971/76 год. на ВС І гр. о., решение № 202/24.07.2001 год. по гр. д. № 583/2000 год. на ВС І гр. о., решение № 501/14.07.2004 год. по гр. д. № 782/2003 год. на ВС ІІ гр. о., определение № 70/23.10.2008 год. по т. д. № 419/2008 год. ВС І т. о., и решение № 436/13.03.2003 год. по гр. д. № 2745/2002 год. на ВС V гр. о.
Излагат се съображения, че е налице приложното поле и на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, тъй като въпросът по който се е произнесъл съдът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, с оглед изясняване на това императивна или диспозитивна е нормата на чл. 33 ал. ІІ, а и на ал. І, от ЗППЕПИПС.
Ответникът по касация – Е. Х. С. от град С., чрез пълномощника си а. Р, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. І ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита че то е правилно.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
С въззивното решение се оставя в сила решението от 28.07.2008 год. по гр. д. № 3964/07 год. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 97 ал. І ГПК /отм./ се признава за установено по отношение на “У” А. гр. С., че Е. Х. С. не дължи заплащането на сумата 6 913,22 евро, представляваща общия размер на извършените по неправомерен начин с банковите й карти на 03.09.2008 год. осем броя неоторизирани от нея транзакции, и “У” А. гр. С. се осъжда да заплати на Е. Х. С. сумите 5 847,19 лв. и 600 евро с левова равностойност 1 173,50 лв., 71,32 лв. и 3,27 евро на основание чл. 33 ал. ІІ от ЗППЕПИПС, ведно със законната лихва считано от 12.10.2007 год., както и да заплати 3 268,80 лв. съдебни разноски.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е клиент на ответната банка и притежава револвираща кредитна карта от 16.11.2004 год., кредитна карта от 21.02.2006 год., и международна дебитна карта в национална валута от 01.12.2004 год., които са издадени от ответника. Ищцата била на екскурзия в Париж, Франция, и на 03.09.2006 год. трите й банкови карти били откраднати, за което тя уведомила банката същия ден в 16,14 часа за блокиране на плащания по тях. Трите банкови карти съгласно извършени от ответника операции са били блокирани на същата дата – в 16,15 часа две от картите, и в 16,17 часа третата карта. На 03.09.2006 год. за сметка на ищцата Е. Х. С. са извършени с банковите карти транзакции на обща стойност 6 913,22 евро, а за погасяване на извършените с картите на ищцата плащания ответната банка е изтеглила от нейни сметки общо сумите от 5659,69 лв. и 600,00 евро.
При тези данни въззивният съд е приел, че отговорността на ответната банка следва да се ангажира на основание чл. 33а ал. ІІ от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи /ЗППЕПИПС/, съгласно който алинея І, т. 1 не се прилага (това е ограничената по размер отговорност на издателя – в случая банката), и издателят възстановява на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала без физическо представяне на банковата платежна карта, или чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване, тъй като е безспорно установено, че в процесния случай плащането е станало без физическо представяне на банковата платежна карта, или чрез физическо представяне но без електронно удостоверяване
Софийският апелативен съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 33 ал. ІV от ЗППЕПИПС, съгласно която оправомощеният държател няма право на възстановяване на изплатените средства когато е действувал с груба небрежност, като съдът счита, че самият факт на кражбата не е достатъчен сам по себе си за да наложи извод за проява на груба небрежност, а доколкото ответникът твърди за наличие на такава, то е следвало да я докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай не е налице приложно поле на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК.
Представените от касатора многобройни съдебни актове са неотносими към спора – с тях основно се разглеждат въпроси свързани с разпределение на доказателствената тежест при различни хипотези, и не могат да обосноват извод, че въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие в практиката на ВКС.
Не е налице приложно поле и на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Развитие на правото, един от аспектите на който е точното прилагане на закона, ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона за отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречието му, а по процесния въпрос има яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 273/22.12.2008 год. по гр. д. № 2057/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :