О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София.20.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 15.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 119/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон “С” А. гр. В. обжалва решение № 438/23.10.2008 год. по т. д. № 504/2008 год. на Варненския окръжен съд, в частта с която се оставя в сила решението от 03.02.2004 год. по гр. д. № 4366/06 год. на Варненския районен съд –VІІ състав, с което се обявява за относително недействителни по отношение на О. Б. сделките обективирани в нот. акт № 41/13.07.2005 год., нот. акт № 3/30.06.2005 год., и нот. акт № 14/17.01.2006 год. на нотариус с район на действие Варненския районен съд, сключени между “К” Е. и “С” А. гр. В. за продажба на недвижими имоти.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, и в подкрепа на това твърдението се прилагат копия от решение № 111/19.03.2008 год. по т. д. № 627/2007 год. на ВКС І т. о., решение № 296/20.04.20065 год. по т. д. № 591/2005 год. на ВКС – ТК, и решение от 08.01.2004 год. по гр. д. № 317/2003 год. на Великотърновския апелативен съд.
“К” Е. гр. В. обжалва решението с оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се излагат съображения, че то следва да се допусне на основание чл. 280 ал. І т. 1 , т. 2 и т. 3 от ГПК. Представени са копия решения № 1397/29.11.1993 год. на ВС, ІV гр. о., решение № 811/03.07.2007 год. по гр. д. № 899/2006 год. на ВКС ІV гр. о. и решение № 424/08.05.2001 год. по гр. д. № 990/2000 год. на ВКС ІІ гр. о.
Ответникът по касация – О. г.., Област Варна, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище за неоснователност на жалбите
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за установено, че с договор сключен по реда на чл. 30 ал. І от ЗППДОбП ищецът е продал на първия ответник – “К” Е. гр. В., недвижим имот – терен УПИ * с площ 6 470,14 кв. м. в кв. 157 по плана на гр. Б.. Купувачът не изпълнил задълженията си по него – конкретно чл. 6.3 и 6.4 за влагане на инвестиции и разкриване на работни места и с оглед на това между страните са водени дела – за заплащане на неустойка и по чл. 87 ал. ІІ ЗЗД, по които има постановени влезли в сила решения и с които е безспорно установено качеството на кредитор на ищеца. “К” Е. гр. В. продава на “С” А. три броя недвимими имоти, между които и този предмет на приватизационната сделка, като сделките са обективирани в нот. акт № 41/13.07.2005 год., нот. акт № 3/30.06.2005 год. и нот. акт № 14/17.01.2006 год. на нотариус с район на действие Варненския районен съд.
С оглед на горното въззивният съд приема, че към датата на изтичане на приватизационния договор за ищеца е налице възникнало вземане спрямо ответника “К” Е. -Варна, а разпоредителните сделки извършени от него безспорно са намалили имуществото му. Относно знанието на приобретателя за увреждането на кредитора /чл. 135 ал. І, изр. 2-ро ЗЗД/, въззивният съд приема, че то се доказва от факта, че страните по сделките, видно от представените по делото нотариални актове, са били представлявани от едно и също лице – П. А. Г. , който е бил едноличен собственик на “К” Е. гр. В., и изпълнителен директор на “С” А. гр. В..
Касаторът “С” А. гр. В. моли за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, но настоящият състав счита, че не е налице приложното поле на тези разпоредби.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван е противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е този за увреждането на кредитора от извършените отчуждителни сделки между ответниците по спора. Въззивното решение обаче не противоречи на решение № 111/19.03.2008 год. по т. д. № 627/2007 год. на ВКС І т. о., с което се приема, че за уважаване на иска по чл. 135 ал. І ЗЗД, ищецът трябва да докаже не само качеството си на кредитор, но и увреждането. Като е постановил обжалваното решение съдът е приел, че тези предпоставки са налице, като е обосновал правните си изводи изхождайки от фактите по делото.
Решение № 296/20.04.20065 год. по т. д. № 591/2005 год. на ВКС – ТК е неотносимо към въпроса към който се е произнесъл въззивния съд, тъй като с решението си ВКС приема, че няма увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ал. І ЗЗД при продажба на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, а процесния случай е различен, тъй като предмет на сделките не е било прехвърляне на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Решение от 08.01.2004 год. по гр. д. № 317/2003 год. на Великотърновския апелативен съд, не следва да се обсъжда, тъй като няма данни същото да е влязло в сила.
Въззивното решение не следва да се допусне и по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, тъй като законовата разпоредба на чл. 135 ал. І ЗЗД е ясна, не се нуждае от тълкуване, а по приложението на тази норма има богата и безпротиворечива съдебна практика, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по този текст.
ВКС ІІ т. о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване и по твърдяните от “К” Е. гр. В. основания по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Представените решения № 1397/29.11.1993 год. на ВС, ІV гр. о., решеине № 811/03.07.2007 год. по гр. д. № 899/2006 год. на ВКС ІV гр. о. и решение № 424/08.05.2001 год. по гр. д. № 990/2000 год. на ВКС ІІ гр. о., са постановени по спорове по алеаторни договори, докато предметът на обжалваното решение е друг и затова не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК. Не е налице основание за допускане и чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, тъй като касаторът не сочи никаква практика, видно от която въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата, а що се касае до особеното мнение на съдия Д. М. по т. д. № 532/2007 год. на Окръжен съд гр. В. е оставено в сила с решение № 502/07.07.2008 год. от ВКС, І т. о./, същото не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване. Колкото до приложното поле на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, ВКС, ІІ т. о., счита че казаното в тази връзка по повод на жалбата на С. ” А. гр. В., важи и за жалбата на “К” Е. гр. В..
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 438/23.10.2008 год. по т. дело № 504/2008 год. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :