Определение №452 от по търг. дело №381/381 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 452
 
София.23.07.2009 год.
 
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 22.07.2009 год. в състав:
                     
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                                                         КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
      
изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 381/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 122/08.12.2008 год. по гр. д. № 712/2008 год. Софийският апелативен съд е оставил в сила решението от 17.12.2007 год. по т. дело № 753/2006 год. на Софийския градски съд, с което се признава за установено на основание чл. 76 ал. І т. 1 ЗМГО във вр. с чл. 73 ал. І и чл. 13 ал. ІІ т. 2 ЗМГО по иска на “Д” А. гр. С., фактът на нарушение на правото върху комбинирана марка “…”, рег. № 4* регистрирана за стоки от клас 29 – мляко и млечни проиведения, салати с мляко или млечни произведения, собственост на “Д” А. гр. С., от Е. “БОР –ЧВОР – Б. М. – Д. М. ” от гр. П., чрез пускане и предлагане на пазара на произведено от ответника кисело мляко и съхранението му с цел пускане на пазара, означено със знак сходен с посочената търговска марка за периода от 12.01.2006 год. до 08.05.2006 год., и с което ответникът се осъжда да преустанови нарушението на правото на комбинираната марка на ищеца.
С оплаквания за процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, въззивното решение се обжалва от Е. “БОР –ЧВОР – Б. М. – Д. М. ” от гр. П..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК с изложението се представят копия от определение № 26/26.01.2009 год. по т. дело № 686/2008 год. на ВКС ІІ т. о., решение № 7359/04.07.2006 год. по адм. дело № 10749/2005 год. на Върховния административен съд, решение № 1793/21.02.2007 год. по адм. дело № 10863/2006 год. на Върховния административен съд, решение № 92/29.01.2007 год. по НАХД № 163/2006 год. на Първомайския районен съд, и решение № 78/04.06.2007 год. по КНАХД № 400/2007 год. на Пловдивския административен съд.
Според касатора материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено от представените доказателства, че ищецът е притежател на комбинирана марка “…”, рег. № 4* регистрирана за стоки от клас 29 – мляко и млечни проиведения, салати с мляко или млечни произведения.
Установено е, че ответникът Е. “БОР –ЧВОР – Б. М. – Д. М. ” е произвеждал и предлагал на пазара произведено от него кисело мляко в опаковка върху която фигурира надписа “млякото НА ДЯДО от село”, като за за периода от 12.01.2006 год. до 08.05.2006 год. е произвел и реализирал на пазара 110 000 броя опаковки /кофички/ кисело мляко със знак “млякото НА ДЯДО от село” на стойност 33000,00 лв.
От назначената по делото специализирана експертиза е установено, че сходството между регистрираната от ищеца марка и използвания от ответника знак, е комбинацията от думи “Н”, а този елемент е съществен и създава еднакво визуално, фонетично и смислово впечатление. С оглед на това е прието, че ищецът е доказал исковете си и затова въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са били уважени.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за наличието на сходство между регистрираната от ищеца марка и използвания от ответника знак, но само този факт не е достатъчен за да се приеме, че са налице основанията визирани в чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
С определение № 26/26.01.2009 год. по т. дело № 686/2008 год. на ВКС ІІ т. о. не се допуска касационно обжалване на решение № 233/20.05.2008 год. по т. д. № 1713/2007 год. на Софийския апелативен съд, но този акт не е постановен по същество и не се ползва със СПН, поради което не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Решение № 7359/04.07.2006 год. по адм. дело № 10749/2005 год. на Върховния административен съд, решение № 1793/21.02.2007 год. по адм. дело № 10863/2006 год. на Върховния административен съд, решение № 92/29.01.2007 год. по НАХД № 163/2006 год. на Първомайския районен съд, и решение № 78/04.06.2007 год. по КНАХД № 400/2007 год. на Пловдивския административен съд, не са постановени по граждански дела и не се обсъждат.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената от касатора предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122/08.12.2008 год. по гр. д. № 712/2008 год. Софийският апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top