ОПРЕДЕЛЕНИЕ
436
София,30.04.2009год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,IV г.о.в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря………………………….. и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4276 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Г. К. ,Олга Н. Р. и М. Г. Г. чрез пълномощници адв. Д адв. Христо Х. срещу решение № 455 от 26.03.08г.по в.гр.дело № 211/08г.на Пловдивския окръжен съд,с което е отменено решение № 127 от 22.11.07г.по гр.д. № 1135/06г.на Асеновградския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от касаторите против С. И. Т. ,Стефка К. Ж. и К. И. Д. иск за делба на поземлен имот № 0*,находящ се в гр. А.,ЕКАТТЕ 00702,ул.“Ради О. ;№ 6,по кадастралната карта на града.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Сочи се основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделениежато направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 1 от ГПК ,приема за установено следното:
За да отхвърли иска за делба въззивният съд е приел,че спорният имот не е самостоятелен обект на гражданския оборот,тъй като е част от урегулиран поземлен имот,съсобствен не само между участниците в настоящата делба,но и между собствениците на другия поземлен имот,включен в него. От друго страна е приел,че спорните 155 кв.м.се явяват обща част по естеството си на сградата,построена в имотажоято не е предмет на делбата и като обща част те не подлежат на делба.
В изложението по чл.280 ал.1 от ГПК касаторът твърди,че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2001г.на ОСГК. Поддържа,че първоинстанционното решение по допускане на делбата не е обжалвано в частта му,в която съдът се е произнесъл по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,а е обжалвано само за квотите и като е отхвърлил искът за делба въззивният съд се е произнесъл извън правомощията си.
Повдигнатият процесуално правен въпрос относно пределите на правораздавателната власт на въззивния съд,е съществен,но не е разрешен в противоречие,а в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно т.4 от TP № 1/2001г.на ОСГК на ВКС при проверка на правилността на решението на първата инстанция съдът не е обвързан от оплакванията в жалбата,а разглежда спора по същество,без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение. В случая правилен е изводът на въззивният съд,че след като с решението по допускане на делба се установява със сила на пресъдено нещо потестативното право на делба и с него единно се решават въпросите относно участниците,имотите и каква е частта на всеки съделител, не може решението да се дели на влязло в сила само в частта за допускане на делбата и обжалвано само в квотите.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪДДУ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 455 от 26.03.08г.,постановено по в. гр.дело № 211/08г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на А. Г. К. ,Олга Н. Р. и М. Г. Г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:!. 2.