6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 30.09.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 883 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№8716/19.12.2018г., подадена от Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А., чрез процесуалния им представител адв.П. К. от АК-Л., срещу решение №239/13.11.2018г., постановено от Окръжен съд-Ловеч по в.гр.д.№353/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. иск по чл.108 ЗС срещу М. И. М. и С. А. М. за признаване правото на собственост върху УПИ …-… в кв.12 по ПУП на [населено място], Л. област, с площ от 358кв.м., при граници: М. И. М., Н. С. А., С. А. И., В. С. А. и улица и за осъждането на ответниците да им предадат владението върху 200кв.м. от имота, завзет от тях.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и чл.280, ал.2 ГПК. Излагат се съображения, че въззивният съд се произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – решение №167/03.07.2014г. по гр.д.№1366/2014г. на Първо ГО на ВКС; решение №200/11.05.2011г. по гр.д.№439/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №222/04.05.2010г. по гр.д.№136/2009г. на Второ ГО на ВКС; решение №231/20.03.2009г. по гр.д.№1324/2008г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №221/20.05.2001г. по гр.д.№1082/2010г. на Първо ГО на ВКС и решение №304/12.07.2011г. по гр.д.№1263/2010г. на Първо ГО на ВКС, както и на решение №3/2010г., постановено по тълк.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС; решение №3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС. Поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1.Правилно ли е приложен материалният закон от ОС-Ловеч и РС-Тетевен, които са отхвърлили иска по чл.108 ЗС въпреки липсата на доказателства за приложена регулация като заемане на придадените части и владението им, продължило повече от 10 години, нотариален акт за собственост по регулация или заплащане на парично обезщетение за придаваемите се части от 145кв.м. от имот с пл.№.. за урегулиране на УПИ ..-.. в кв…по плана на [населено място];
2.Има ли приложена регулация за процесното придаваемо място според разясненията, дадени в ТР №3/2010г. по тълк.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС;
3.Придобити ли са придаваемите се части от 145кв.м. чрез правна сделка, по давност, заплащане на парично обезщетение или по друг начин от имот пл.№… за урегулиране на УПИ ..-.. в кв… по плана на [населено място] според разясненията, дадени в ТР №3/2010г. на ОСГК на ВКС и ТР №3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС;
4.Правилно ли ОС-Ловеч потвърждава решението на първоинстанционния съд, след като приема, че регулационният план на [населено място] от 1964г. не е приложен и не е настъпило отчуждителното действие с последица трансформиране на собствеността в предвидените УПИ;
5.Правилно ли ОС-Ловеч приема, че не е изяснена собствеността на имот пл.№.. и не са представени доказателства за уговорките на доброволната делба и упражняваното от ищците владение върху наследеното от Д. – имот №.., при положение, че спорът не е за целия имот, а за придаваемото място от 145кв.м. от имот пл.№.. за урегулиране на УПИ..-… в кв.. по плана на [населено място];
6.Правилно ли ОС-Ловеч, въпреки направеното възражение, че са налице нарушения на процесуалните правила – доклада по делото е изготвен в последното съдебно заседание по делото в първоинстанционния съд, тогава е разпределена доказателствената тежест на страните и не са дадени указания, че собствеността на имота не е доказана, или че следва да се докаже, отхвърля иска поради недоказаност на правото на собственост;
7.Правилно ли ОС-Ловеч препраща към мотивите на решението на РС-Тетевен без да обсъди възраженията, направени срещу решението на районния съд.
Поддържат, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, в каквато насока поставят същите правни въпроси.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
В обжалваното решение е прието за безспорно, че предявилите иска лица са наследници на И. А. И. /И. А. И./, който е син на общия наследодател А. И. Д., починал на 11.01.1962г., като според разписния лист към регулационния план на селото от 1964г. А. И. Д. е вписан като собственик на поземлен имот №.. в кв…..
Взето е предвид обстоятелството, че на 16.01.1987г. до РС-Тетевен е подадена искова молба за делба на имот ..-.., в който като съделители се откриват част от наследниците на А. И. Д., но представеното копие е непълно. Взето е предвид също така, че по образуваното дело за делба е била подадена молба за спиране на производството по реда на чл.182, буква“а“ ГПК /отм./ с мотив, че се преговаря за спогодба, но няма данни какъв е изходът от този съдебен процес, не се представя обективирана доброволна делба, за което твърдят предявилите иска лица и се споменава от част от свидетелите.
Въз основа на назначената по делото СТЕ на в.л.К. е прието, че единственият и последен регулационен план на [населено място] е от 1964г. и в него са нанесени УПИ ..-.. и ..-.., като в разписния лист за поземлен имот №.. като собственик е вписана А. М. С., праводател на ответниците, а за имот пл.№.. е бил вписан А. И. Д., задраскан е и са вписани Н. С. А., н-ци на С. А. И., С. А. Шунтов, И. А. И., Ф. А. А. и др.
Прието е, че съгласно предвижданията на регулационния план УПИ ..-.. е образуван от имот пл.№..-228кв.м., пл.№..-145кв.м. и имот без пл.№-общинско-73кв.м., като няма данни за уреждане на предвидените с регулационния план отношения, освен закупената с договор №31/19.07.2017г. от общината площ.
Въз основа на експертното заключение е прието, че спорът между страните е за предвижданите по регулационния план като придаваеми 145кв.м. от имот №.. към УПИ ..-.. и че след закупуването на имота от ответниците през 2017г. и след трасирането оградата между двата имота е поставена съгласно регулационните предвиждания.
Прието е, че разпитаните по делото свидетели са единни, че спорното място /предвиждано като придаваемо от имот №.. към УПИ ..-.. с площ от 145кв.м./ е ползвано от ищците до заявяване на претенциите от ответниците, когато последните преместили оградата съгласно регулацията и отсекли плодните дървета, храсти и насаждения с лук, като според свидетелите ищците, а преди това прекият им наследодател, са владели имота и като граници сочат главно съществувалата преди това ограда, поставена съгласно имотните граници между имоти .. и .., както и че потвърждават, че между наследниците на Д. е извършена делба, като според св.Н.А. имотът бил разделен на две парцели по братски и И. А. останал към главния път, владял имота около 56 години и те си го владеели до месец март, когато ответниците нарушили, влезли насила и взели част от имота, като при предявяване на скицата този свидетел сочи, че имотът на ищците е …-… и части от Х, така както са регулационните предвиждания.
Изложени са обаче съображения, че въпреки предявяването на свидетелите на изготвената от вещото лице скица, те са затруднени и не могат да определят конкретните териториални предели, в които ищците са владели имота, като освен Н.А. останалите определят като категорична граница съществувалата ограда по границата между имотите №.. и №.., потвърждават, че в спорното място ищците са били насадили и отглеждали плодни дървета, храсти и насаждения, че имало чешма и кошара, които ответниците разрушили през м.март 2017г.
Прието е, че показанията на свидетелите са обективни, но недостатъчни за установяване на фактите и обстоятелствата, за които са ангажирани.
Прието е, че с изключение на закупеното с договор №../19.07.2017г. придаваемо място от 63кв.м., уреждане на други регулационни отношения не е извършвано, няма данни страните да са се възползвали от регламентираните възможности за приложение на плана и легитимиране на собствеността според регулационните предвиждания, поради което е прието, че регулационният план от 1964г. не е приложен, не е настъпило отчуждителното действие и ответниците не се легитимират като соственици на придаваемата от имот пл.№.. площ от 145кв.м., собствеността върху която се запазва за собственика на имот №…
По отношение правото на собственост върху имот пл.№.. е взето предвид вписването в разписната книга, където е отразен общият наследодател А. И. Д., като въз основа на показанията на свидетелите е прието, че семейството е живеело в наследственото на Д. място, както и че е имало доброволна делба, но липсват доказателства за уговорките ? и изобщо дали такава е била извършена, тъй като никой от свидетелите не установява с категоричност кога е извършена подялбата, при какви условия и най-вече къде се разполага мястото, отредено за прекия наследодател на ищците. Посочено е, че се говори за построена в УПИ ..-.. сграда, което е видно и от скицата, но не са представени строителни книжа, кога е изградена, както и че е изградена от тях. Посочено е, че легитимирането на собствеността е извършено едва в хода на процеса и то с нотариален акт по чл.587 ГПК, който не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
Тези констатации и правни изводи съдът е направил, имайки предвид подадената до Тетевенския районен съд искова молба вх.№3579/28.06.2017., с която Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. са предявили срещу М. И. М. и С. А. М. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост върху УПИ ..-.. в кв… па плана на [населено място] и предаване владението върху 200кв.м. имота им, с твърдението, че са придобили правото на собственост върху имота по давност като наследници на общия наследодател А. И. Д. и на прекия си наследодател И. А. И. /И. А. И./. Поддържат, че общият наследодател А. И. Д. е притежавал недвижими имоти в землището на селото, като неговите наследници са постигнали извънсъдебна спогодба и са си разпределили наследствените имоти. Твърдят, че по силата на тази извънсъдебна спогодба процесният имот останал на техния пряк наследодател И. А. И. /И. А. И./, който го ползвал и преди делбата, своил го, построил в дворното място жилищна сграда заедно със съпругата си и е живял в имота със съпругата си и повечето ищци, гледали животни, сеяли плодове и зеленчуци и отгледали децата си, като са демонстрирали владението си пред останалите наследници, декларирали го и заплащали данъците. Обстоятелствената част на исковата молба съдържа и твърдение, че през 2017г. след влизане във владение на закупения от него УПИ ..-.. в кв… ответникът М. И. М. премахнал тяхната ограда и извършил действия по ограждането на имота като издигнал ограда до прозорците на тяхната къща и по този начин се самонастанил в мястото им, навлязъл в техния имот с около 200кв.м.
Ответниците не оспорват собствеността на предявилите иска лица върху УПИ ..-.., нито твърденията, че последните живеят в този имот и в изградената от тях къща, нито оспорват произхода на имота и начина на придобиване на собствеността. Оспорват обаче твърденията, че са извършили незаконни действия по завземане на части от имота, които да са собственост на предявилите иска лица. Твърдят, че спорната част е ползвана от предявилите иска лица с тяхно съгласие, но правото на собственост е тяхно /на ответниците/.
Като се има предвид, че след постъпване на отговора на исковата молба в съда, с молба от 25.09.2017г. предявилите иска лица са поискали допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи каква е площта на съседните имоти по кадастралната карта и дали регулационните отношения за двата урегулирани поземлени имота са били уредени, каквото искане е било направено и в проведеното на 18.09.2017г. открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел проверка допустимостта на въззивното решение, за да се прецени налице ли е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и правен интерес от предявяване на иск за признаване правото на собственост върху УПИ ..-…
Ако се приеме, че обжалваното решение е процесуално допустимо, произнасяйки се по същество по подадената касационна жалба ВКС ще се произнесе и по въпроса дали при липса на доказателства за приложена регулация отпада отчуждителното действие на регулационния план и кой е собственик на придадената при урегулирането част от съседен имот.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №239/13.11.2018г. по в.гр.д.№353/2018г. по описа на Окръжен съд-Ловеч.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/ и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: