6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 22.10.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1015 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№5720/59342/19.12.2017г., подадена от А. П. П. срещу решение, постановено от Окръжен съд-Монтана на 30.10.2017г. по в.гр.д.№180/2017г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. П. П. против Л. М. И. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Л. М. И. като наследник на М. Т. С., че към 1958г. при образуване на ТКЗС в [населено място], обл.М. наследодателят на ищеца П. Д. П. е бил собственик на нива с площ от 0.600дка, находяща се в местността „С.“ в землището на [населено място], при съседи: Й. П., М. Д. и пасище, попадаща върху част от имот №034029 по картата на землището.
В изложението към подадената от А. П. П. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на процесуалния закон към момента на подаване на касационната жалба/, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.При изясняване местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, както и да установи и мотивира съответствието на възстановения на ответницата имот по площ, категория, граници и местоположение на внесения в ТКЗС /поддържа противоречиво разрешаване с ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК, т.19 относно правомощията на въззивния съд; решение №57 от 08.06.2015г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№6396/2014г.; решение №134/07.04.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№813/2009г.; решение №288/26.05.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1145/2009г. и др./
2.При изясняване местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ обвързан ли е въззивният съд с постановените решения на административния орган във връзка с границите на реституираните имоти и в каква поредност следва да се разглеждат административното и исковото производства /поддържа противоречиво разрешаване с ТР №1 по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВКС; решение №67/09.06.2010г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№4090/2008г.; решение №442/10.10.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№804/2009г.; решение №431/13.01.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№5/2011г./.
3.При изясняване местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ обвързан ли е въззивният съд с констатациите на вещото лице по експертизата във връзка с границите на реституираните имоти и необходимо ли е да бъде съпоставена с другите доказателства като източници на данни относно местоположението на земеделската земя към включването ? в ТКЗС и др. организации /поддържа противоречиво разрешаване с решение №148/29.09.2015г. на Първо ГО по гр.д.№1886/2015г.; решение №842/02.12.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№2006/2009г./.
Касаторът поддържа също така, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно разрешен ли е спорът, с който е сезиран съда с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при липса на извод, обоснован с мотиви и подкрепен с надлежни доказателства, относно точните местоположения на имотите на всяка от страните и съответствието им с процесния и към кой момент се преценява това съответствие – към момента на обобществяване на земята в ТКЗС или към момента на възстановяване по реституция съобразно посочените в решението на СЗ в административното производство.
Ответницата по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
А. П. П. е предявил срещу Л. М. И. по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ иск за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят му П. Д. П. е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е за установено, че със заявление вх.№3508/30.01.1992г. П. Д. П., наследодател на А. П. П., е поискал възстановяване правото на собственост на нива от 0.6дка в м.Стране, като имотът е описан в опис-декларацията на наследодателя за членство в ТКЗС от 1958г. под №17 при съседи: Й. П., М. Д. и пасище. Посочено е, че с решение №538/06.06.1995г. на основание чл.18ж ППЗСПЗЗ на наследодателя е признато и възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 0.6 дка, шеста категория, находяща се в м.Стране.
Прието е, че ответницата Л. М. И. е наследник на М. Т. С., като със заявление вх.№4048/15.11.1991г. М. Г. С. е поискала възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Т. С. на нива от 1.00 дка в м.Стране. Посочено е, че имотът е описан в опис-декларацията на наследодателя за членство в ТКЗС от 1958г. под №4 при съседи: път, пасище и Г. К., като с решение №508/17.04.1995г. на ПК-Б. на основание чл.18ж ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.050дка, девета категория, в.Стране, имот №34029 по картата на землището.
Взето е предвид, че от неоспореното от страните заключение на СТЕ е установено, че имотът на ищеца е заграден, като в скица-приложение №1 към заключението вещото лице е посочило, че заграденият имот в контура между точки 1-2-3-4-5-6-7-1 има площ 961кв.м. и попада върху имот 034029 в контура между точки 1-2-3-4-5-6-1 с 960кв.м. и имот 034043 в контура 1-6-7-1 с 1 кв.м.
Посочено е, че при изследване границите на имотите на наследодателите на страните по опис-декларациите им, вещото лице е установило, че имотът по опис-декларацията на П. Д. П. е при съседи Й. П., М. Д. и пасище, като по отношение на съседа Й. П. К. по справка в ОСЗ вещото лице е установило, че с декларация от 03.02.1958г. за влизане в ТКЗС е внесъл имот от 0.200дка в м.Стране при съседи: П. Д., Д. П. и К. Л., т.е. че в декларациите за влизане в ТКЗС П. Д. П. и Й. П. К. взаимно са се посочили като съседи. По отношение на съседа М. Д. П. е взето предвид, че вещото лице от справка в регистрите на ОСЗ е установило, че по декларация за влизане в ТКЗС няма имоти в м.Стране и няма възстановени от ПК имоти в тази местност. По отношение на съседа пасище в решението е посочено, че според вещото лице от запад имот №034043 е пасище по КВС и от юг имот №034042 е пасище по КВС.
Посочено е, че според заключението на СТЕ между имот №034029 и имот №034027, възстановен на Й. П. К., се намира имот №034028 с площ 0.241 дка, който по КВС е възстановен на Д. П. К., като Д. П. е посочен като съсед в декларацията за влизане в ТКЗС от Й. П. и в момента е съсед на Й. П.. Взето е предвид също така, че Д. П. К. е внесъл в ТКЗС два имота в м.Стране: един от 2.000дка при съседи Т. С., Й. И. и път и втори от 0.200дка при съседи път, пасище и Г. К..
Посочено е, че имот пл.№034029 с площ от 1.050 дка, възстановен по КВС на наследниците на М. Т. С., по опис-декларация за членство в ТКЗС е със съседи: път, пасище и Г. К., като от справка в регистрите на ОСЗ вещото лице е установило, че бившият собственик Г. К. И. не е приложил декларация за влизане в ТКЗС към заявлението за възстановяване на собствеността, а клетвена декларация, в която като съседи на имота си в м.Стране е посочил пашалък, Ц. Л. и братя С., както и че собствеността върху този имот не му е призната.
Взето е предвид обстоятелството, че съгласно скица-приложение №2 към СТЕ предполагаемото местоположение и конфигурация на претендирания наследствен имот на П. Д. П. с оглед възстановените имоти на съседи по КВС и с оглед данните от декларация за влизане в ТКЗС има съвпадане на двама от общо тримата съседи : Й. П. и пасище, а в съдебно заседание, проведено на 17.01.2017г. вещото лице е заявило, че процесният имот и имота на ответницата като съседи не съвпадат както съгласно решенията на ПК, така и съгласно декларациите за внасяне на имотите в ТКЗС, както и че не е налице идентичност на процесния имот с имота на ответницата по местоположение на имотите по съседи.
Прието е че от показанията на свидетелите Т. М. М. и П. Й. К. /наследници на М. Д. и Й. П. – съседи на имота съгласно опис-декларацията на наследодателя П. Д. П. за членство в ТКЗС от 1958г./, се установява местоположението на имота именно както е заграден в момента, че този имот е заграден от преди около 50-60 години и се е ползвал последователно от дядото и бащата на ищеца, като имота на М. Д. и имота на П. Д. не са внасяни в ТКЗС, а са им дадени като частно ползване и така са оградени, а според св.П. Й. К. претендирания от ищеца имот е граничил с имота на чичо му Д. П. К. и имота на М. Д..
Изложени са съображения, че в случая релевантно за спора е какви са старите реални граници на имота и на кой от имотите съответства процесният имот №034029.
С оглед тези данни, както и изявлението на вещото лице в проведеното на 17.01.2017г. съдебно заседание по делото, че имотът на ищеца и имотът на ответницата като съседи не съвпадат, т.е. не е налице идентичност на процесния имот с имота на ответницата по местоположение и съседи, съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен.
Съдът е обсъдил събраните по делото различни видове доказателства /свидетелски показания и експертно заключение/ поотделно, но не и в тяхната съвкупност, в противоречие със становището, изразено в решение №57/08.06.2015г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№6396/2014г., с оглед на което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса при изясняване местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.
Доколкото съдът е основал крайния си извод преимуществено на заключението на изслушаната по делото СТЕ, която съпоставя съседите на имота на наследодателя П. Д. с лицата, на които е възстановено правото на собственост върху съседните на процесния имот без да вземе предвид показанията на свидетелите, които свързват притежаването на имотите към момента на образуване на ТКЗС с факта на реалното им обработване към същия момент в противоречие със становището, изразено в решение №148/29.09.2015г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1886/2015г., касационно обжалване по реда на чл.2801 ал.1, т.1 ГПК следва да бъде допуснато и по въпроса при изясняване местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ обвързан ли е въззивният съд от констатациите на вещото лице по експертизата във връзка с границите на реституираните имоти и необходимо ли е да бъдат те съпоставени с другите доказателства като източници на данни относно местоположението на земеделската земя към включването ? в ТКЗС и др. организации.
По въпроса дали при изясняване местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд е обвързан с постановените решения на административния орган във връзка с границите на реституираните имоти и в каква поредност следва да се разглеждат административното и исковото производство поддържаното от касатора основание не е налице, тъй като аналогична на настоящата хипотеза в сочените в изложението решения на тричленни състави на ВКС не е поставяна на разглеждане.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение, постановено от Окръжен съд-Монтана на 30.10.2017г. по в.гр.д.№180/2017г. по подадената от А. П. П. касационна жалба.
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ГК на ВКС за насрочване в открито съдебно засдание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: