О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 27.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4675/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Г. Х. Т. от гр. С. е подала касационна жалба против решението на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 118/2008 г., която съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК..
След проверка касационният съд установи следното:
Старозагорският окръжен съд с въззивно решение от 29. 04. 2008 г. по гр. д. № 118/2008 г. е оставил в сила решението на Старозагорският районен съд, с което е допусната делба на апартамент между Г при квоти по ? ид.. ч. за всеки един от тях. Жалбата на Т. е относно размера на делбените квоти, като още с исковата молба тя е претендирала за делбена квота в размер на 10710.5/11421 ид. ч., поради трансформация на нейни лични средства за придобиването на апартамента по време на прекратения брак на страните.. Въззивният съд е отчел обстоятелството, че жилището е закупено от двамата съпрузи, които са записани като купувачи в придобивния акт и това обстоятелство удостоверява възникналата съсобственост по силата на транслативна сделка – чл. 24 ЗЗД, а не по реда на чл. 19 СК, който има предвид придобиване на името на един от съпрузите през време на брака.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателката сочи като основание за допускане на касация произнасянето на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона.
Доводите са необосновани. От приложените три решения на ВКС, относимо към настоящия спор е само решение № 489/25. 06. 2004 г. по гр. д. № 769/2003 г., на второ гражданско отделение и в него изрично е прието, че придобиването на името на двамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество само за единия от тях. Следователно обжалваното въззивно решение е съобразено с практиката на касационния съд и в мотивите на самото решение, окръжният съд е посочил решения на касационния съд с идентично съдържание. Не се касае и за произнасяне на въззивния съд при неточно прилагане на закона. Решаващият съд е анализирал относимите за спора правни норми, разграничил е правната същност на придобиванията по чл. 19 СК и по чл. 24 ЗЗД и обосновано е приел, че договорът от 26. 08. 1991 г. за продажба на държавен недвижим имот – процесния апартамент, сключен между О като продавач и Г. Й. и Г. Й. , като купувачи, легитимира двамата като съсобственици с равни права върху имота. При това положение произходът на средствата за покупката на жилището няма правно значение и не дава основание за определяне на по-голям дял на един от купувачите, респективно съсобственици.
Не са налице основания за до пускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29. 04. 2008 г. по гр. д. № 118/2008 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: