О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
гр.София, 01.07. 2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 238/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Д” А. от гр. С., срещу решение №720/20.12.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр. д. № 649/2008г., в частта, с която са уважени исковете на А. П. Г., П. А. Г. и М. Н. М. за неимуществени вреди за търпени болки и страдания от смъртта на И. Р. Г. , починала на 14.01.2007г. след ПТП, по вина на Г. Н. Г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно защото е постановено в нарушение на чл. 260, ал.1 във връзка с чл. 202, ал.2 и чл.260, ал.2 КЗ във връзка с основния му довод по делото за отсъствието на застрахователно правоотношение. Твърди, че решението е постановено в нарушение на съществени процесуални правила относно принципа за разпределение на доказателствената тежест при твърдението на отрицателни факти. Счита, че доказателствената тежест за установяване факта на плащане на застрахователните премии по застрахователния договор е на ищците по делото, които се ползват в процеса от застрахователния договор. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3, ГПК и сочи като съществен материалноправен въпросът: запазвали се застрахователното правоотношение в случаите на прекратяване плащането на застрахователната премия при уговорено разсрочено плащане, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона чл.260 във връзка с чл.202, ал.1 и ал.2 КЗ.
Ответниците в писмено становище искат да се остави в сила обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Материалноправния или процесуалноправен въпрос, по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
За да уважи субективно съединените преки искове на ищците по чл.226, ал.1 във връзка с чл.257, ал.2 КЗ, Пловдивският апелативен съд е приел за установено валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между застрахователното дружество – касатор и прекия причинител на ПТП Г. , следствие на което е причинена смъртта на наследодателката на ищците, чието авторство и противоправност на деянието е установено по съдебен ред с одобрено от съда споразумение, с последици на влязла в сила присъда/ чл.222 ГПК/отм/. След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд не е възприел доводите на застрахователя за отсъствие на валидно застрахователно правоотношение към момента на събитието, поради неговото прекратяване по причина неплащане на последваща застрахователна премия. Направен е извод, че дружеството не е доказало както неплащането на последващи вноски, така и за надлежно уведомяване на титуляра на застрахователното правоотношение за прекратяване на договора. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основание за допускане до касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, счита чл. 202 от КЗ за ясна правна норма, която не се нуждае от допълнително тълкуване. Тя урежда застрахователните правоотношения при разсрочено плащане на застрахователната премия. На застрахователя е дадено правото да прекрати застрахователния договор, в случай че не е платена дължима вноска от застрахователната премия. Застрахователят може да упражни правото си да прекрати договора не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Фикцията за връчено писмено предупреждание се отнася само за случаите, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал.1 на чл.202 ТЗ ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на последната вноска, което означава, че не отпада задължението на застрахователя да уведоми застрахования за прекратяването на договора за застраховка. Прекратяването на договора, поради неизпълнение на задължението на застрахователя за плащане на застрахователните премии, е право, което трябва да бъде упражнено за да произведе своите правни последици, а не настъпва по силата на закона, както неправилно се твърди от касатора. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застраховка с особено голямо обществено значение, особено за третите пострадали лица, поради което законодателят е поставил допълнителни изисквания във връзка с условията по тази застраховка. Съгласно чл. 261, ал. 1 от КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Г. фонд, затова доказателствената тежест за доказване на договора е на застрахователя, а не на третото лице, което е упражнило правото си на пряк иск. Следователно, тълкуването на закона от въззивния съд, за необходимостта от доказване неплащането на застрахователните премии от застрахователя/ арг. на чл.261, ал.2 КС/ и валидното му уведомяване за прекратяване на договора / чл.202, ал.2 КЗ/ е касационно основание за отмяна на решението по чл.281, т.3, пр. първо ГПК, но не и за разглеждане на касационната жалба по същество.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 720/20.12.2008 г., постановено по гр. д. № 649/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: