2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 01.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1617/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2051/08.03.2018 г. /пощ. кл. от 07.03.2018 г./ на Н. А. И., чрез адв. Р. А., срещу решение № 35 от 21.02.2018 г. по в. гр. д. № 583/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 639 от 04.10.2017 г. по гр. д. № 1553/2016 г. на Кюстендилския районен съд за приемане за установено спрямо касатора, че ищцата е изключителен собственик на придобит по време на брака им апартамент в [населено място] на основание пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК.
С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като неправилно. Оспорва се на първо място изводът на въззивния съд, че е било налице дарствено намерение на майката на ищцата да дари само нея по време на брака й с ответника досежно сумите, преведени по банкова сметка, като се твърди, че ищцата не е успяла да докаже, че дарственото намерение е било по отношение само на нея. Оспорва се също, като неподкрепен с достатъчно доказателства, изводът, че наредените от банковата сметка на ищцата суми са били вложени в придобиване на процесното жилище, като се твърди, че в представеното банково извлечение, при липса на други ангажирани доказателства, било записано като основание прехвърляне за извършване на превод плюс такса.
В отделно представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като обща предпоставка се извеждат два въпроса: 1. за разпределение на доказателствената тежест, доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарение /дарствен мотив/, при спор по чл. 23, ал. 1 СК в хипотезата, когато сумите за закупуване по време на брака на недвижим имот са внесени по банков път от единия от съпрузите и 2. дали даденото от родителя на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, като се твърди, че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 355/2011 от 09.01.2012 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 430/2011 г., решение № 108 от 08.04.1999 г. на ВКС , II-ро г. о., по гр. д. № 722/1998 г. и решение № 756 от 22.01.1996 г. на ВКС, І-во г. о., по гр. д. № 809/1996 г., така били налице специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
А. Л. В., като ответник по жалбата, чрез адв. Л. К., с писмен отговор оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване, а при евентуалност – и основателността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото с правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащо на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивно съдебно решение, така е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Първоинстанционното производство по гр. д. № 1553/2016 г. по описа на Кюстендилския районен съд е образувано по иск на А. Л. В. срещу Н. А. И., бракът й с който е прекратен с влязло в сила на 12.03.2016 г. съдебно решение за развод, за признаване на установено, че е налице пълна трансформация на нейни лични, като дарени на нея от майка й, средства, в придобиването по време на брака на гарсониера с площ от 25.84 кв. м., находяща се в [населено място], за сумата 5 201 лева, чрез публична продан, за което е приложено постановление от 20.09.2012 г. на съдия-изпълнител за възлагане на недвижим имот, с което е обявена за купувач.
С отговора на исковата молба ответникът оспорил произхода на средствата с твърдение, че сумите били предоставени на ищцата от майка й, но като заем към семейството. Навел е и твърдения за изтеглен от него заем от взаимоспомагателна каса към предприятието, в което работел, и е поискал разпит на свидетели, които да докажат превеждането на средствата по сметката на ищцата като заем, а не като дарение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е уважен и ищцата е призната за изключителен собственик на процесното жилище, окръжният съд на първо място препратил към мотивите на районния съд, в частта с която е прието, че имотът е закупен изцяло с лични на ищцата средства като дарени й само на нея, а не на семейството, от майка й. В частта по поддържаните от въззивника оплаквания за липса на доказателства, че теглените от банковата сметка на ищцата средства са били вложени именно в закупуването на процесното жилище, е приел, че от представените банкови извлечения за движението на суми по банковата сметка на ищцата се установява, че за периода 01.01.2011 г. – 30.09.2012 г. същата периодично е получавала преводи в евро от майка си, вкл. на 15.02.2012 г. е получила 500 евро, а на 13.03.2012 г. – 2 550 евро, както и че на 18.09.2012 г. е извършен вътрешнобанков превод за сумата 4 583 лева. Като съобразил посоченото в постановлението за възлагане на имота, че публичната продан е извършена именно на 18.09.2012 г., както и обстоятелството, че съдия-изпълнителят не може да възложи имота на лицето, обявено за купувач, преди да е внесена цялата дължима сума по проведената публична продан съгл чл. 496, ал. 1 ГПК, а също, че сумата по вътрешнобанковия превод представлява 90% от цената на имота по публичната продан, приел за установено, че в закупуването на имота са вложени именно въпросните лични, налични по банковата сметка на ищцата, средства. По оплакването за едностранна и в нарушение на чл. 172 ГПК преценка от първата инстанция на събраните по делото доказателства, а не в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въззивният съд приел, че кредитираните показания на свидетелите Т. Ц. – майка на ищцата, и Д. Г., като посредник, съдействала на ищцата при закупуване на жилището, се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства, докато показанията на ангажираните от ответника свидетели за теглен през 2010 г. заем от В., половината от който бил вложен в закупуването на процесното жилише, противоречат на показанията на първата група свидетели. Приел още, че заемът от В. бил теглен далеч преди годината на закупуване на процесното жилище, поради което показанията на свидетелите на ответника са и житейски нелогични във връзка с влагането на заемните средства в закупуването на спорния имот.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд първият въпрос, процесуалноправен по естеството си, за доказателствата, доказателствените средства и доказателствената тежест относно дарственото намерение на трето лице при иск за трансформация на лично имущество в придобиването на имот по време на брака, се явява обуславящ по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същият обаче не е решен в противоречие с решение № 355/2011 от 09.01.2012 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 430/2011 г., в което е прието, че тежестта за доказване на личния произход на средствата и влагането им в придобиването се носи от този, който оспорва презумпцията за съвместен принос и който, поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи приложението на презумпцията, като проведе пълно и пряко доказване. В настоящия случай, видно от самото въззивно решение, както и от доклада в първата инстанция /л. 62 по гр. д. № 1553/2016 г. на Кюстендилския районен съд/, доказателствената тежест относно всички обстоятелства от значение за основателността на иска е била възложена на ищцата. Всъщност касаторът е поставил посочения въпрос, изхождайки от разбирането, че липсата на изрично посочване на съдебния изпълнител като получател на цената на имота, както и на целта – закупуване на имот от публична продан, при трансфера на средства от банковата сметка на ищцата, не доказва пряко къде са вложени средствата. Под пряко доказване се разбира ангажиране на такива доказателства, които удостоверяват пряко правнолелевантен факт. В този смисъл банковото извлечение е пряко доказателство за това, че са преведени средства по сметка на ищцата, както и че непосредствено преди закупуването на имота са разпоредени суми, а постановлението за възлагане на имота е пряко доказателство за придобиването на процесното жилище от ищцата, докато изводът, че парите са вложени именно в закупуването на този имот, почива върху правилата на логиката при интерпретирането на пряко доказани факти, така се отнася, от една страна, до правилността на решението и от друга – до формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, което настоящият състав на този етап не може да проверява и съответно не може да изгражда свое вътрешно убеждение. Логическите съждения за връзката между факти и изводите въз основа на доказани факти не превръщат проведеното от ищцата доказване в косвено.
Вторият въпрос, по естеството си материалноправен, дали дарение по време на брака от родител на един от съпрузите е лично дарение за последния или дарение за семейството, т. е. за двамата съпрузи, е включен в предмета на делото пред въззивния съд и в този смисъл е обуславящ като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Въззивната инстанция, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, е приела, че дарението, макар и от родител по време на брака, е било в полза само на ищцата, а не и на ответника – съпруг. Това разрешение не противоречи на представеното от касатора решение № 355/2011 от 09.01.2012 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 430/2011 г. В настоящия случай въззивният съд не е прилагал житейската презумпция, че дареното от родител на съпруг – негово дете, по време на брака, е лично дарение само за него, докато не бъде доказано обратното от страната, която твърди, че дарението е в полза на двамата съпрузи, в случая – от ответника. Доказването на дарственото намерение на майката само към ищцата е било възложено в тежест на последната, от първоинстанционния съд с доклада по делото. Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства и, стъпвайки върху тези, събрани в първата инстанция, въззивният съд, макар и с едно бланкетно препращане към мотивите на първоинстанционното рещение, е приел, че ищцата е успяла да докаже чрез гласни и писмени доказателства наличие на дарение от своята майка на средствата, вложени в закупуването на имота, и то дарение само в нейна полза.
Специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като в приложимата за случая редакция разпоредбата на т. 2 визира актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз, а предвид, че с решение № 355/2011 от 09.01.2012 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 430/2011 г. по реда на отменената разпоредба на чл. 291 ГПК е преодоляна практика на касационния съд, създадена по реда на отменения ГПК, решения № 108 от 08.04.1999 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 722/1998 г. и № 756 от 22.01.1996 г. на ВКС, I- во г. о., по гр. д. № 809/1996 г., не обосновават допускане на касационното обжалване – практиката по първото за допустимост на гласни доказателства за установяване произхода на средствата, с които е придобит по време на брака недвижим имот при позоваване на трансформация на средства, е възпроизведена в решението по чл. 290 ГПК, а практиката по второто е отречена.
В обобщение, обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото пред касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените и доказани с договора за правна защита и съдействие № 648834 /21/ от 03.04.2018 г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 35 от 21.02.2018 г. по в. гр. д. № 583/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. А. И. с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес]0, ап. 61 и ЕГН [ЕГН], да заплати на А. Л. В. с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес]0, ап. 61 и ЕГН [ЕГН], сумата 600 /шестстотин/ лева разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: