О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 53
гр.София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2379/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е. България електроснабдяванеАД, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ф.Р. от САК срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 79/12.02.2013 год., постановено по в.т.дело № 289/2012 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 138/08.04.2010 год. по т.дело № 646/2009 год. в отхвърлителната му част апелативният съд е уважил предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и е осъдил ответника-касатор да възстанови на ищеца сумата 73 409,88 лева, представляваща платена без основание цена на допълнително начислена ел.енергия през периода 30 април-26 юни 2008 год. въз основа на едностранно издадени корекционни сметки за изминал период ведно със законната лихва, както и обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 5 155,64 лева, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Със същото въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 112 399,44 лева-платена без основание цена на ел.енергия за периода 10 януари-29 април 2008 год., която не е консумирана, законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане както и сумата 16 844,36 лева-мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница за периода на забавата до предявяването на иска пред съда.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал съдържанието на текстовете на Общите условия на договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия, одобрени с решение на ДКЕВР от 01.09.2005 год., в резултат на което е достигнал до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В приложение към касационната жалба, повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, касаторът твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в страната по въпроса за възможността доставчикът на ел.енергия да извършва последваща едностранна корекция на потребената ел.енергия по сметките на своите абонати, позовавайки се и на последваща законодателна промяна – влязлата в сила от 17.07.2012 год. редакция на чл.98а, т.6 от Закона за енергетиката, допускаща такава корекция.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ив.Й. от САК изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, апелативният съд е уважил предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и е осъдил ответника-касатор да възстанови на ищеца сумата 73 409,88 лева, представляваща платена без основание цена на ел.енергия за изминал период 30 април-26 юни 2008 год., която не е консумирал, както и сумата 4 144,64 лева-мораторна лихва, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Оставено е в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част относно платената без основание сума от 112 399,44 лева за периода от 29.08.2008 год. до 24.09.2009 год. и сумата 16 844,36 мораторна лихва. По делото е безспорно, че между страните е сключен договор за снабдяване с ел.енергия от 25.04.2007 год. Не се спори, че при извършена техническа проверка в обект Супер маркет „М.” от служители на ответника е констатирано, че електромерът не отчита реално консумираната ел.енергия, като в съставения констативен протокол № 3185/24.06.2008 год. е записано, че грешката се дължи на шунтиране на вторичната токова верига на клемореда. При това положение, позовавайки се на протокола, утвърдената методология и разпоредбата на чл.25 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, одобрени с решение № ОУ-049/01.09.2005 год., ответното дружество е начислило допълнително стойност за консумирана ел.енергия от клиента за срок от 166 дни преди датата на проверката. При тези фактически данни съдът е приел, че задължение на доставчикът на ел.енергия е да осигури точното измерване и отчитане на потребената ел.енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средствата за измерването й. Негово е и задължението при констатирани грешки в измерването или неизправност на измервателните съоръжения своевременно да отстрани причината. Прието е също, че тези нормативно вменени задължения целят защита интересите на потребителите и доставчикът следва да ги осъществява с дължимата грижа на добър търговец, а това предполага точен и надлежен отчет на подадената енергия не само чрез монтиране на изправни средства за измерване, но и своевременен контрол за тяхната изправност. Наведен е доводът, че в случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната ел.енергия се дължи на неправомерно действие на потребителя или на друго обстоятелство, доставчикът е длъжен да установи това, като посочи точно периода на погрешно отчитане, тъй като в противен случай се създават предпоставки за неоснователното му обогатяване.
При тези фактически данни по релевантния за изхода на спора материалноправен въпрос относно възможността доставчикът на ел.енергия да извършва последваща едностранна корекция в сметките на абонатите за потребената ел.енергия за изминал период въз основа на ОУ към договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия по т.дело № 885/2009 год.; по т.дело № 103/2009 год.; по т.дело № 427/2010 год.; по т.дело № 39/2010 год.; по т.дело № 582/2010 год.; по т.дело № 1080/2011 год.; по т.дело № 9/2010 год. и др.
В тези решения, постановени по аналогични дела, е застъпено категорично становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законно основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ, бр.107/09.12.2003 год./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение № 189/11.04.2011 год. по т.дело № 39/2010 год. е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразно разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.164, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Обжалваното въззивно решение е в съответствие с цитирана практика на ВКС, която е задължителна за по-долустоящите съдебни инстанции съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката, тъй като същата е в сила от 17.07.2012 год./обн., ДВ, бр.54/2012 год./ и няма обратно действие. Представените с касационната жалба решения на ВКС в случая са неотносими, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка – по гр.дело № 1750/2011 год. на ГК, ІV г.о. е установено неправомерно действие върху електромера от страна на потребителя; р. по гр.дело № 1359/2009 год. на ГК, ІV г.о. касае трудови правоотношения, а р. по гр.дело № 1062/2009 год. на ГК, ІІ г.о. се отнася за спор по приложение на реституционните закони по предявен иск по чл.108 ЗС в производство по делба.
Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 79/12.02.2013 год., постановено по в.т.дело № 289/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ